— Чакай малко — намеси се Доран, разтривайки слепоочията си. — Всичко това е много трогателно, но какво общо има с факта, че ме предаде на Пазителите на Реда?
— Изпаднах в паника и направих грешка — отговори Касия. — Мислех, че е лесно да те сломят или че ще доведеш Дейва до нас. — Тя разпери ръце в безмълвно извинение, но Доран не пропусна да забележи, че не си бе направила труда да каже, че съжалява. — Но сгреших. Ти си по-корав отколкото те мислех.
— Ето ви новина, Ваше Височество — сопна се Доран, а гневът отново започна да се надига в него. — Ти си по-голяма заплаха за екипажа, отколкото аз изобщо бих могъл да бъда. Ако някой трябва да бъде изхвърлен от кораба, трябваше да започнеш със себе си.
— Ей, стига — предупреди го Кейн. — Каза ти, че съжалява. Нищо не е станало.
— Нищо не е станало? — повтори Доран, втренчен гневно в Кейн. — Ти наистина ли вярваш на думите, които излизат от устата ти, или просто искаш да се харесаш на принцесата си?
Кейн се наду като мечка и направи заплашително две крачки напред.
— Не говори за нея по този начин.
— Лицемер такъв — извика ядосано Доран. — Ще говоря както си искам, по дяволите!
Роси застана между двамата и ги бутна в различни посоки.
— Спрете и двамата! — каза той. — Вече прекалихте. Или си стиснете ръцете, за да може да го обсъдим като възрастни хора, или ще ви затворя.
Доран присви очи. Искаше добре да стисне Кейн, но за гърлото, не за ръката.
— Добре тогава — заяви Роси. — Отивайте в стаите си. Първо ти, Кейн. — Когато не последва друго движение, освен това на разширяващите се ноздри на Кейн, той изрева: — Това е заповед!
Когато Кейн се втурна навън, затръшвайки вратата, Роси се обърна към Доран и му каза да направи същото.
— И не излизайте, докато и двамата не сте готови да се държите добре.
Шест часа по-късно гладът ги накара да излязат от стаите си и да си стиснат ръцете с няколко безсмислени извинения. Що се отнасяше до Доран, той щеше да живее с Касия и Кейн, но с приятелството им беше свършено.
Вечерята беше по-неловка от прегръдка със смъртта.
Никой не гледаше другите в очите и единственият звук беше потракването на приборите по чиниите. Дори и Ейкорн, изглежда, усещаше напрежението. Тя остана скрита в джоба на капитана по време на цялата вечеря, като от време на време протягаше лапичка за още една стафида.
По средата на вечерята капитанът прочисти гърлото си.
— Слушайте — каза той, без да се обръща определено към никого. — Всеки изпада в паника и прави погрешен избор, дори и аз. Мен все още ме издирват на Земята за дезертьорство в последната война. — Той погледна към Доран и попита: — Казвал ли съм ти за това?
Доран поклати неохотно глава. Разбираше, че предстои лекция, и не беше в настроение да я слуша.
— Бях горе-долу на твоите години — каза капитанът. — Беше вечерта преди първата ми битка и бях много пиян. Станах от леглото си и казах на сержанта, че трябва да отида до тоалетната, а след това избягах, без да си направя труда да си обуя панталоните. — Той изсумтя на себе си. — Нека ти кажа, че няма нищо по-лошо от това да бягаш по бельо.
Доран ровеше храната си и се опитваше да си представи замръзналия от студ капитан, който бяга от първата си битка, но не успя.
— Не можех да се прибера у дома и да се изправя пред баща си — продължи Роси. — Затова се присъединих към един екипаж и се озовах в това положение. Повече не видях родителите си, но се заклех никога вече да не ги посрамвам. И с гордост мога да кажа, че удържах на думата си. — Той даде още една стафида на Ейкорн и добави: — На всички ни е позволено веднъж или два пъти да проявим слабост. Всички грешат.
— Вярно е — съгласи се Доран и сложи край на проповедта със следващите си думи: — Но някои грешки са по-големи от други.
След това Рени мъдро смени темата:
— Чий ред е тази вечер?
Капитанът посочи с лъжица към Кейн.
— Готов ли си с въпрос? — попита Рени.
— Да, имам един — отговори с ъгълчето на устата си Кейн. Той отпи от водата си и остави чашата на масата, изчаквайки Доран да го погледне. В очите на Кейн все още имаше много негодувание.
— Какво предпочиташ — да провалиш живота на двама невинни непознати или да гледаш как някой, когото обичаш, умира от жестока смърт? — попита той.
Подтекстът зад този въпрос беше толкова деликатен, колкото аматьорска бомба. Доран приближи чаша до устните си и отпи, отказвайки да е първият, който ще отговори. Когато останалите членове на екипажа се включиха, всички дадоха един и същ отговор. Изправени пред този хипотетичен избор, те не биха се поколебали да пожертват живота на невинни хора, за да защитят този, когото обичат. Капитанът отиде и една крачка по-нататък, припомняйки им за заселниците на Ню Хейвън и как той бе поставил безопасността на екипажа си над безопасността на цяло едно село.