Всички погледнаха към Доран, очаквайки отговора му. Той усети, че Солара стиска ръката му под масата и когато тя го погледна с онази нейна усмивка с трапчинките, той беше принуден да признае пред себе си, че и той щеше да направи същото, ако беше на мястото на Касия и Кейн. Това не означаваше, че им има доверие, нито че беше готов да им прости. Но заедно с отговора си, той кимна неохотно с глава.
— И аз така си помислих — каза Кейн и се върна към купичката си. — И ти си като нас.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Както Доран очакваше, планета Х беше една замръзнала пустош.
Далечното й слънце, което се виждаше като точица топлина на хоризонта, хвърляше коса светлина върху пейзажа и сякаш създаваше повече сенки, отколкото светлина. Контрастът му позволи да види, че хълмовете са пояси от лед, подредени на миниатюрни стъпала. Навсякъде другаде теренът беше сравнително равен, осеян с плитки дупки, които му напомняха на белязано от шарка лице. Ако тук имаше някаква полезна или опасна руда, щеше да му трябва индустриална сонда, за да я открие.
Какво очакваше от него баща му? Какво трябваше да направи на тези координати?
Докато Доран стоеше в пилотската кабина и оглеждаше пустия пейзаж, стана ясно, че тук няма признаци на живот — нито растителни, нито животински. И въпреки това сензорите на „Банши“ отчитаха електрически поток, достатъчен да захрани цял град. Нещо го заблуждаваше — или оборудването, или очите му.
— Кога за последен път си проверявал сензорите? — обърна се Доран към капитана.
— На оборудването ми му няма нищо — каза Роси, поглаждайки брадата си, втренчен намръщено през прозореца. — Щом улавяме заряд, значи има работещи машини.
— Може би са покрити — каза Доран. — Или заровени под земята.
Сканираха за метал и откриха един диск, вкопан в леда близо до центъра на източника на енергия. От предварителната скица на компютъра изглеждаше като капак на въздушен шлюз, което подкрепяше теорията му, че нещо работи под повърхността на планетата.
— Каквото и да е отдолу, трябва да е огромно — замисли се капитанът. — Използва тонове енергия.
— Опитай да кацнеш до капака — каза Доран. — Ще се облека и ще видя дали ще мога да вляза вътре.
— Вземи Рени и Кейн със себе си — каза капитанът. — Въоръжени, за всеки случай.
Доран се поколеба. Не искаше Кейн близо до себе си.
— Мога да се справя без…
— Рени и Кейн — повтори капитанът. — Това не подлежи на обсъждане.
Доран знаеше, че няма смисъл да спори.
Тръгна към товарното помещение и когато „Банши“ кацна на повърхността на планетата, тримата прикрепваха кислородни шлемове към скафандрите си.
За да тества комуникационната връзка на скафандъра си, Доран погледна към Рени и го предупреди:
— Не знам какво има там долу, но мисля, че Инфиниумът може да е оръжие. И ако съм прав, този, който го произвежда, няма да се зарадва на посещението ни.
— Няма проблем — отговори Рени. — Ние ще те покриваме.
Кейн замръзна са секунда, докато си слагаше ръкавиците. Устните му се свиха под шлема от фибростъкло, но кимна в знак на потвърждение. Рени подаде на всеки по един револвер и след като ги сложиха в кобури на хълбоците си, те излязоха от кораба.
Топлоизолираните скафандри не помагаха особено против студа и дори и с тежести на глезените, ботушите им се пързаляха по заледената земя, докато вървяха към капака. През голата равнина свиреше лют вятър, който се бореше срещу всяко тяхно движение, свирейки неестествено, когато се смесваше с постоянното отделяне на кислород вътре в шлема на Доран. Когато стигнаха до капака, кожата му беше настръхнала, повече заради призрачния пейзаж, отколкото от температурата.
Не намериха автоматичен ключ, затова Доран грабна ръчния лост и го дръпна настрани, а Кейн отвори дебелата метална врата. Един по един те слязоха по металната стълба, водеща към въздушния шлюз. Доран тъкмо щеше да затвори капака, когато от нищото изскочи нов шлем и той трепна, като едва не изпусна металната дръжка.
Беше Солара.
— По никакъв начин не мога да пропусна това — изрече тя през комуникационната връзка.
Доран въздъхна с облекчение. Тя беше обещала да остане на кораба, докато се уверят, че е безопасно, но той тайно се радваше, че е тук.