— Добре, но побързай. Този вятър ме убива.
След като тя слезе по стълбата и затвори капака, те щракнаха ключа за кислорода и се заслушаха в тихото жужене на затопления въздух, който изпълваше стаята. Светна зелена светлина за оптимално налягане и наситеност с кислород. Една врата в стената се открехна леко. Доран свали шлема и го закачи на колана си, след което отвори вратата и надникна от другата страна.
— Прилича на бункер — каза той, оглеждайки циментовите стени и подове на слабо осветения коридор. Той водеше към един ъгъл на около десет метра и продължаваше надясно. Доран забеляза леко застоялата миризма на рециклиран въздух, но нямаше нищо необикновено. Не вонеше на гнило, нито се усещаше мирис на старо и изоставено. И въпреки това, инстинктите му казваха, че това място не е оазис.
— Не виждам никого. — Той завъртя глава и добави: — Нито чувам нещо.
От тавана на стаята се обади компютъризиран глас и ги накара да подскочат стреснато.
Вътрешната врата на въздушния шлюз се затваря след десет секунди, каза той и започна обратно броене.
Доран и останалите се спогледаха тревожно. Изглеждаше, че нямат друг избор, освен да продължат напред или да се върнат. Тръгнаха навътре по коридора и свалиха шлемовете си, докато вратата се затваряше зад тях. Пристъпвайки предпазливо, Доран тръгна към бункера. Щом зави зад ъгъла, сензорите над главите им активираха поредица от лампи, които го накараха да закрие очите си от ярката светлина.
Солара примигна, докато закачаше шлема на колана си.
— Тези сензори може да изпращат сигнали до централизирана система — предупреди ги тя. — Трябва да сме подготвени за компания.
— Извадете оръжията си — каза им Рени. — Но не вдигайте предпазителите.
Доран не беше използвал револвер досега и трябваше да гледа Кейн, за да разбере какво да прави. Той свали ръкавиците си и вдигна с палец едно лостче до спусъка, след това стисна оръжието в ръка и продължи по празния коридор. След като завиха зад още два ъгъла, стигнаха до двойни врати, заключени отвътре. Нямаше стъкла, нито табели, така че нищо не показваше накъде водят. Доран погледна към друг ъгъл надолу по коридора, разкъсван между желанието да продължи и да остане и да разгледа.
— Вие със Солара останете тук и проверете — предложи Рени, кимвайки към вратата. — Ние с Кейн ще видим какво има по-нататък.
— Звучи добре — каза Доран, въпреки че идеята да се разделят не му харесваше. Каза им, че е съгласен да огледа, като използва комуникационната система на скафандъра, а след това остана да наблюдава как половината от групата се отдалечава.
Солара взе ръката му и я стисна, за да му вдъхне надежда. Двамата вдигнаха резето и плавно отвориха вратата. Доран се прицели навътре с револвера си. Движението задейства още една редица лампи над главите им и пред тях се появи голяма стая. Очите му по инерция се огледаха за признаци на живот и когато откри, че стаята е празна, той си позволи да огледа по-внимателно.
Мястото беше идеално чисто, с бели стени и лъскави плочки на пода. По края имаше няколко маси, покрити с компютри, микроскопи и различни машини. Не му трябваше много време, за да разбере предназначението на стаята.
— Това е лаборатория — каза той.
Солара надникна над рамото му.
— Каква? Медицинска ли?
— Не знам. — Тъй като изглеждаше безопасно, той прибра револвера в кобура и влезе в стаята. — Ще разберем.
Двамата се заеха да разглеждат двете противоположни страни на стаята, започвайки от входа и отивайки към далечния край. Докато Доран се местеше от една маса към друга, той усети позната миризма, нещо което докосна спомените му от времето, когато беше на стаж в отдела за разработване на нови продукти. Миризмата беше малко остра и метална, като метална руда. След това забеляза в стената пещ със стъклена врата, в която гореше парче метал, и всичко си дойде на мястото.
— Виждал съм това и преди — каза той. — Разработка на гориво.
— Не какво да е гориво. — Внезапната решителност в гласа на Солара го накара да се обърне с лице към нея. Тя прокара показалец по един таблет, прикрепен за стената и добави: — А това, за което си обвинен, че си откраднал.
Той се втурна към нея и погледна екрана, забелязвайки веднага думата Инфиниум на няколко места на страницата. Останалата част от текста беше безсмислена бъркотия от формули, така че той докосна панела и се върна на основната страница с файловете. Откри един наречен Г. С. ЛАБОРАТОРЕН ДНЕВНИК — ИНФИНИУМ и го избра, след това прегледа вписванията, а Солара четеше заедно с него.