Г. С. ВПИСВАНЕ 1: Соларен ден 3, Цикъл 9. Открита изключително нестабилна руда с необикновени свойства за дълго изгаряне.
— Виж — посочи Доран към оставената на масата малка прозрачна торбичка с камъни, с надпис ПРОБИ — НЕОБРАБОТЕНА РУДА ИНФИНИУМ. — Точно както си мислех. Хващам се на бас, че баща ми е разбрал колко опасна е тази руда и е искал да я унищожи.
Следващите няколко вписвания потвърждаваха теорията му. Ученият описваше предизвикателствата пред стабилизирането на рудата. Самостоятелно металът беше толкова лесно запалим, че се превръщаше в оръжие. Но след това дневникът поемаше в друга посока. След няколко месеца опити и грешки, Г. С. бе открил комбинация от добавки, които позволяваха рудата да се запали и да генерира енергия, без да избухва. Когато процесът бил завършен, той нарекъл новото вещество „Инфиниум“ заради свойството му да гори сякаш безкрайно.
Г. С. ВПИСВАНЕ 243: Инфиниум вече е стабилен, но температурата, която излъчва, е прекалено висока, за да се използва в съществуващите двигатели.
Тъкмо бяха минали през записките за още една седмица, когато комуникационната система в скафандрите им се активира и от вътрешната страна на яките им се чу гласът на Рени:
— Дайте информация — каза той. — Добре ли сте?
— Да — отговори Доран. — Открихме лабораторията за Инфиниума и се забавихме заради информацията във файловете. Вие?
— Тук, долу, има частен дом — отговори Рени. — Пълен с…
— По-скоро е резиденция — прекъсна го Кейн. — Това място е супер. Киноекрани във всяка спалня, напълно оборудван фитнес и душове, които са толкова големи, че могат да те удавят. Има дори и басейн с топла вода и слънчеви лампи — и плажен симулатор.
— Вярно е — потвърди Рени. — Никога не съм виждал нещо подобно.
— Къщата изоставена ли е? — попита Солара.
— Не мисля — отговори Рени. — В кухненската мивка има съдове, а в хладилника — храна, но не се вижда жива душа.
— При нас също — добави Доран, като внезапно изпита нужда да погледне зад себе си. Нямаше никого, но това не намали безпокойството му.
— Хангарът е празен, така че този, който живее тук, може да е отлетял някъде — каза Рени. — Дръжте си очите отворени и скоро пак ще се чуем.
Доран размени тревожен поглед със Солара. Разкошна къща, скрита лаборатория. Очевидно баща му беше възнаградил някого много щедро, за да остане тук и да експериментира с Инфиниум, далече от лапите на Соларната Лига. Но нищо в тази сделка не даваше основания на Доран да мисли, че тук има оръжие за масово унищожение.
Той се наведе напред и прегледа екрана, докато откри следващото вписване, описващо напредъка на учения. Беше му отнело няколко месеца, но Г. С. най-после бе създал образец на Инфиниум, който беше взаимозаменяем с горивото на Сполдинг.
Г. С. ВПИСВАНЕ 360: За да тествам дали е подходящ, свързах източника на енергия за комплекса ни с двигателя в лабораторията, задвижван с триста и петдесет грама Инфиниум. Резултатът беше успешен, без прекъсвания в снабдяването с енергия. Ще запиша времето, което ще измине, докато Инфиниумът свърши.
Доран мина през записките за следващите два месеца, но не успя да открие нищо, което да показва, че първоначалното количество Инфиниум е свършило. Той се обърна и се втренчи към другия край на стаята, където парчето скала гореше в пещта на лабораторията. Трябваше да се насили да примигне.
— Искаш да ми кажеш, че товаа миниатюрно камъче захранва комплекса? — изрече той. — Цели месеци?
Солара докосна ръката му.
— Ако е вярно, помисли какво значи това.
Нямаше нужда да му го казват на глас. Главата му вече се беше замаяла при мисълта за ефекта на Инфиниума върху свободния пазар. Една бучка от това супергориво щеше да гори цял живот в селскостопанските машини, които сега лежаха бездейни навсякъде в далечните райони. Домовете щяха да се отопляват поколения наред. Цените на пътуванията щяха да паднат драстично, отваряйки нови търговски маршрути, и заселниците щяха да имат свободата да пътуват където поискат. Търговията щеше да процъфтява и животът на мнозина щеше да бъде спасен.
Инфиниумът имаше силата да промени всичко.
Но онова, което нито едно от тези неща не му казваше, беше защо баща му го беше изпратил тук или как негова ДНК се беше озовала върху касата, в която бе пътувал Инфиниумът. Знаеше само, че никога не беше докосвал тази каса. Огледа се из лабораторията и забеляза един черен косъм на пода. Тогава му хрумна идея. С пинсета той вдигна косъма и го отнесе до генетичния скенер на лабораторията.