Ала сега законодателният орган (който все още съществуваше, тъй като Ханът не се интересуваше от подробностите на местните законодателства) се събираше само веднъж в годината, колкото да ратифицира наредбите от изминалите дванадесет месеца. Гласуването беше чиста формалност. Изпълнителният съвет все още се водеше в сесия, но членовете му твърде рядко напускаха именията си. Отделните административни бюра също продължаваха да функционират, тъй като без тях държавната работа съвсем щеше да замре, независимо дали управляваше Ханът или Управителят, ала вече не бяха разпръснати по цялата територия на планетата и се намираха почти напълно под юрисдикцията на своите нови господари — тиранийците.
С други думи, дворецът бе запазил предишното си величие, изваяно от камък и метал, но зад него не се криеше нищо. Тук живееха семейството на Управителя, малобройна група прислужници и също така немногочисленият състав на охраната.
Пустият дворец потискаше и натъжаваше Аратап. Часът бе доста късен, той беше уморен, очите го смъдяха и най-много му се искаше да си свали контактните лещи.
Но всичко беше толкова объркано! Погледна към военния си помощник, обаче майорът сякаш беше погълнат от думите на Управителя. Що се отнася до самия Аратап, той почти не го чуваше.
— Синът на Уайдмос! — възкликна отново Управителят. — Наистина ли? И вие сте го арестували? Така му се пада!
Аратап не можа да разбере има ли някаква връзка между всички тези събития. Умът му бе така устроен, че винаги подреждаше фактите и не можеше да търпи отделни и несвързани помежду си фрагменти.
Уайдмос беше изменник, а синът му бе направил опит да се срещне с Управителя на Родиа. В началото тайно, а след като се бе провалил, той бе повторил опита си съвсем открито, оправдавайки се с тази смешна история за замислено покушение. За известно време Аратап бе повярвал, че зад всичко това се крие някакъв план.
Но ето че събитията протекоха в съвсем друго посока. Хинрик се втурна презглава да предава момчето. Дори не беше изчакал настъпването на нощта. И това преобръщаше всичко. Освен ако някои факти бяха останали скрити за Аратап.
Той отново съсредоточи вниманието си върху Управителя. Хинрик започваше да се повтаря. Аратап почувства леко съжаление. Този човек се бе превърнал в такъв страхливец, че дори тиранийците вече трудно го понасяха. Но друг избор нямаха. Само страхът можеше да осигури абсолютна лоялност. Страхът и нищо друго.
Уайдмос не се беше страхувал и въпреки че до известна степен интересите му се преплитаха с тези на Тирани, той си бе позволил лукса да се разбунтува срещу тях. А Хинрик се боеше и тъкмо в това бе най-важната разлика.
Именно този страх го бе докарал тук, пред тях, за да ги засипва със словесни потоци и да търси отчаяно одобрение за постъпката си. Нямаше да го получи от майора, Аратап бе уверен в това. Този човек бе напълно лишен от въображение. Комисарят въздъхна и съжали, че не е като него. Политиката беше мръсна работа.
— Достатъчно — произнесе той с известно оживление. — Похвална е както бързината, с която сте взели решението, така и усърдието ви в служба на Хана. Уверявам ви, че той ще научи за това.
Лицето на Хинрик светна и той въздъхна с нескрито облекчение.
— Нека да доведат петлето — продължи Аратап, — за да чуем всички какво има да ни казва. — Той сподави една прозявка. Не изпитваше никакъв интерес към онова, което би могъл да каже младият „петел“.
Хинрик понечи да натисне звънеца, за да повика капитана, ала в този миг той неочаквано застана на прага.
— Ваше превъзходителство — извика той и направи няколко колебливи крачки напред, без да иска разрешение.
Хинрик облещи поглед в ръката си, все още застинала на сантиметри от звънеца, сякаш се питаше дали не го бе задействал със силата на своята воля.
— Какво има, капитане? — рече объркано той.
— Ваше превъзходителство, заловеният избяга.
Аратап почувства как умората му се изпарява. Какво ставаше тук?
— Подробностите, капитане! — нареди той, докато се изправяше в креслото.
Капитанът побърза да ги запознае със случката, като накрая заключи:
— Ваше величество, моля за разрешение да обявим обща тревога. Бегълците разполагат само с няколко минути преднина.
— Да, веднага — засуети се Хинрик. — Незабавно. Обща тревога, точно така. Това трябва да направим. Бързо! Бързо! Комисарю, не мога да си обясня как е станало всичко. Ще назначим разследване на случая. Ако е необходимо, ще разпитаме всички войници от охраната. Всички! Всички!