— Да, но ако става дума само за младия Фаръл. Смятате ли, че двама членове на кралското семейство биха могли да останат неразпознати? Особено момичето.
— Значи, възнамерявали са да напуснат планетата? Да, съгласен съм.
— Но по какъв начин? Космодрумът е само на петнадесет минути оттук. Разбирате ли сега защо сме били повикани?
— Заради кораба ни? — каза майорът.
— Точно така. За тях тиранийският кораб би изглеждал най-подходящото средство. В противен случай трябваше да избират сред фрегатите. Фаръл е завършил образованието си на Земята и, уверен съм, би могъл да управлява космически кораб.
— Ето един важен въпрос. Защо позволяваме на благородниците да пращат синовете си да се учат по света? За какво му е на някого, който ще се занимава с търговия, да владее управлението на космически кораб? Така сами помагаме на враговете си.
— Няма значение — махна с ръка Аратап. — Важното е, че Фаръл е завършил образованието си на Земята и че трябва да се съобразяваме с този факт, без да се безпокоим излишно. Уверен съм, че целта им е нашият крайцер.
— Не мога да го повярвам.
— Нали разполагате с ръчен комуникатор? Свържете се с кораба, ако можете.
Майорът направи няколко безуспешни опита.
— Опитайте с Контролната кула — посъветва го Аратап.
Майорът се свърза с кулата и в отговор на запитването се чу развълнуван глас:
— Но, ваше превъзходителство, трябва да има някаква грешка! Нали излетяхте преди десет минути?
— Виждате ли? — усмихна се Аратап. — Достатъчно е да прозреш схемата и всеки детайл си застава на мястото. Разбирате ли сега какво следва?
Майорът кимна. После се плесна с длан по бедрото и се разсмя.
— Ами да! — възкликна той.
— Добре — рече Аратап. — Те обаче нямат представа, че са обречени. Да бяха избрали дори най-немощната фрегата на космодрума, щяха да ни се изплъзнат, а аз щях да съм — как беше изразът? — хванат по бели гащи. А сега нищо не може да ги спаси. И когато ми паднат отново в ръцете, тогава ще разкрия и целия конспиративен замисъл.
Той въздъхна облекчено и затвори уморено очи.
— Е, имахме късмет и сега няма закъде да бързаме. Свържете се с главната база и им кажете да изпратят друг кораб за нас.
ГЛАВА Х
Може би!
Подготовката по космонавтика, която Байрън Фаръл беше преминал на Земята, бе предимно теоретична. Тя се състоеше от няколко лекционни курса по космическо инженерство и макар да бе изгубил половин семестър в изучаване на хиператомния двигател, това почти не бе разширило познанията му за управление на кораба в открития Космос. Най-добрите и най-опитните пилоти бяха усъвършенствали уменията си в Космоса, а не в лекционните зали.
Все пак съумя да вдигне крайцера без инциденти, макар това да се дължеше по-скоро на късмет, отколкото на умение. Управлението на „Безжалостни“ бе далеч по-леко, отколкото очакваше. Байрън беше управлявал няколко кораба в пространството около Земята, но те бяха остарели и износени от употреба модели, поддържани главно за обучение. Имаха крехки корпуси, отлепяха се с неохота от Земята и се издигаха мъчително бавно по спирала нагоре към Космоса.
За разлика от тях „Безжалостни“ се бе издигнал без никакво видимо усилие, понасяйки се нагоре в атмосферата така стремително, че Байрън изпадна от креслото и замалко да си изкълчи рамото. Артемизия и Джилбрет бяха проявили далеч по-голяма предвидливост и се бяха завързали с предпазните колани. Тираниецът, когото бяха пленили на борда, лежеше завързан в ъгъла и нашепваше нещо с монотонен глас.
Байрън се изправи неуверено, срита тираниеца да мълчи, сетне сграбчи перилата на стената и като напрягаше мишци да преодолее ускорението, се върна в креслото си. Предните двигатели се задействаха закратко и скоростта на крайцера намаля до далеч по-поносими размери.
Вече бяха достигнали горните слоеве на родианската атмосфера. Небето беше тъмновиолетово, а корпусът бе така загрят от триенето с въздуха, че горещината се усещаше дори вътре.
Изгубиха няколко часа, докато изведат крайцера в орбита около планетата. Байрън направи безуспешен опит да изчисли скоростта, необходима да се откъснат от гравитационното поле на Родиа. Отказа се и реши да вместо това да експериментира, като променяше тягата на предните и задните двигатели и следеше непрестанно масаметъра, показващ отстоянието им от повърхността на планетата чрез измерване на интензивността на гравитационното поле. За щастие уредът беше настроен за масата и радиуса на Родиа. Байрън едва ли щеше да е в състояние да извърши подобна калибрация, без да изгуби безценно време.