Най-сетне масаметърът се успокои и в продължение на близо два часа не показа никакви значителни промени. Байрън си позволи кратка почивка, а останалите побързаха да разкопчеят коланите.
— Доста грубичко пипате, лорд Фермер — отбеляза Артемизия.
— По-важното е, че летим, милейди — отвърна Байрън. — Ако смятате, че можете да се справите по-добре — заповядайте. Само позволете преди това да напусна кораба.
— Стига, стига, стига — намеси се Джилбрет. — Корабът е твърде тесен за подобни дребнавости, а понеже и без туй ще трябва да живеем в постоянна физическа близост, предлагам да забравим всичките тези „лордове“ и „милейди“, които само излишно усложняват общуването ни. Аз съм Джилбрет, ти си Байрън, а тя — Артемизия. Съветвам ви да запомните тези форми на обръщение или предложете други. Що се отнася до пилотирането на кораба, защо да не се възползваме от услугите на нашия тиранийски приятел?
Тираниецът го погледна учудено, а Байрън поклати глава:
— Не. Не можем да му се доверим. След още малко тренировки ще се справям значително по-добре. Надявам се, че няма ранени?
Рамото все още го болеше от падането и това го правеше раздразнителен.
— Добре — рече Джилбрет. — Какво да правим с него?
— Не бих могъл да го убия хладнокръвно — заяви Байрън. — И не виждам с какво това ще ни помогне. Само ще разгневим допълнително тиранийците. Да убиеш член на господарската раса е наистина непростимо престъпление.
— А какви други възможности имаме?
— Можем да се приземим.
— Добре. Но къде?
— На Родиа.
— Какво?
— Това е единственото място, където няма да ни търсят. Освен това ще бъдем там съвсем скоро.
— Защо?
— Вижте, Комисарят е използвал този крайцер да се придвижва около планетата. Корабът не е зареден с провизии за продължително космическо пътешествие. Преди да се отправим на път, ще трябва да натоварим на кораба припаси и енергия.
Артемизия кимаше при всяка негова дума.
— Точно така. Чудесна идея! Аз самата никога не бих се досетила. Много хитро, Байрън.
Той се поклони иронично, но почувства как го залива приятна топлина. За пръв път го наричаше на малко име. Стига да искаше, девойката можеше да е много приятна.
— Но незабавно ще засекат местонахождението ни по радиото — възрази Джилбрет.
— Не мисля — рече Байрън. — Първо, на Родиа има доста пустинни места. Не е необходимо да се спускаме близо до селище или тиранийски гарнизон. Освен това може би Аратап не изпитва чак толкова голямо желание да докладва незабавно за инцидента на своите началници… Ей, войнико, каква според теб ще е съдбата на онзи, който не е попречил да бъде отвлечен корабът на Комисаря?
Пленникът не отговори, но устните му побеляха.
Байрън наистина не би желал да е на негово място. Всъщност войникът нямаше никаква вина. А и защо да очаква неприятности от подобни високопоставени посетители, каквито бяха членовете на кралското семейство? И все пак, придържайки се към тиранийския военен устав, часовоят им бе наредил да изчакат, докато получи разрешение от своя командващ офицер. Щеше да постъпи така дори самият Управител на Родиа да бе застанал пред него. Ала междувременно тримата го бяха доближили и докато изпълни докрай изискванията на устава и извади оръжието, вече беше твърде късно. В гърдите му беше опрян невронен камшик.
Дори в този момент войникът бе отказал да се предаде доброволно. Наложи се да го усмирят с един камшичен заряд. Въпреки съпротивата, която бе оказал, чакаше го военен съд и затвор. Никой не се съмняваше в това, най-малко самият войник.
Приземиха се след два дни в околностите на град Саутуорк. Спряха се на него, защото се намираше встрани от най-населените места на планетата. Що се отнася до тираниеца, завързаха го за спасителна парашутна капсула и го изстреляха на около петдесет мили от най-близкия голям град.
Кацането на пустия бряг премина без особени сътресения и Байрън тръгна да набави необходимото. Сумата, която Джилбрет бе взел за всеки случай със себе си, се оказа крайно недостатъчна и едва стигна, за да купи една малка двуколесна количка и да я зареди с припаси.
— Можеше да ти стигне и за повече — упрекна го Артемизия, — ако не беше прахосал по-голямата част за тази отвратителна тиранийска каша.
— Не разполагах с голям избор — отвърна ядосано Байрън. — Освен това за теб може да е отвратителна тиранийска каша, но тази храна е добре балансирана и ще ни подкрепя далеч по-успешно от всичко друго, което бих могъл да купя.
Байрън беше обиден. Струваше му се, че на него се е паднала слугинската работа — да отскочи до близкия град и после да донесе храна. Задачата му освен това бе свързана със значителен риск, защото дори в това малко градче имаше тиранийска полицейска служба. Очаквал бе поне малко да го похвалят.