Така че подобно на прозорците си и Лингейн, макар и малка, гледаше към цялата галактика. И въпреки че беше планета-единак, тя се справяше добре.
— Започни отначало, Рицет — заръча Монархът, без да откъсва поглед от прозореца. — Къде за пръв път пощенският кораб е срещнал този крайцер?
— На по-малко от сто милиона мили от Лингейн. Точните координати нямат особено значение. Оттогава не го изпускаме от очи. Още при засичането е установено, че тиранийският кораб се е носел в орбита около нашата планета.
— Сякаш няма никакво намерение да се приземява, а по-скоро чака нещо, а?
— Да.
— И няма ли начин да разберем какво чакат?
— Никакъв, опасявам се. Никой друг не ги е забелязал. Проверихме внимателно.
— Добре — кимна Монархът. — Да оставим този въпрос замалко. Значи, спрели са пощенския кораб, което е нарушение на Спогодбата за движението на пощенските съдове, подписана на Тирани.
— Съмнявам се това да са тиранийци. Неуверените им действия говорят, че по-скоро са избягали престъпници, хора извън закона.
— Говориш за хората от екипажа? Може би точно това искат да си помислим. Но както разбирам, единственото им желание е било да изпратят посланието до мен.
— Точно така, лично за Монарха.
— И нищо друго?
— Нищо друго.
— Нито за миг не са влизали в пощенския кораб?
— Всички разговори са се водели чрез видеовръзката. Изстреляли са пощенската капсула от близо две мили разстояние и нашият кораб я е уловил в мрежите си.
— Съобщението само звуково ли е или има и образ?
— С образ. Това е най-интересното. Говорещият е млад мъж с аристократична осанка, каквото и да означава това.
Монархът неволно стисна юмрук.
— Така ли? Не са ли направили фотоотпечатък на лицето? Това е грешка.
— За съжаление капитанът на пощенския кораб не е разбрал колко е важно. Ако наистина е важно! Сър, всичко това говори ли ви нещо?
Монархът остави въпроса без отговор.
— Това ли е посланието?
— Дословно. Много шум около една-единствена дума, която трябвало да ви предадем лично, но ние не го направихме веднага. Опасявахме се, че в капсулата може да има термоядрен заряд. Немалко изтъкнати личности са били премахвани по този начин.
— Да, и Монарси също — съгласи се владетелят. — Значи само тази дума — „Джилбрет“? Една-единствена дума. Джилбрет.
Макар външно да беше съвършено спокоен, Монархът усещаше нарастваща несигурност, а той никак не обичаше да живее в несигурност. Не обичаше каквото и да било, което да му напомня, че на този свят съществуват ограничения. Един Монарх не биваше да познава вкуса на ограниченията и на Лингейн за него единственото ограничение бяха природните закони.
Всъщност планетата не е била управлявана винаги от Монарси. В ранния период от съществуването й над нея са властвали династии от търговски принцове. Фамилиите, които първи създали извънпланетните сервизни служби, постепенно се превърнали в аристократи. Нито един от тях не притежавал обширни земи и не можел да се сравнява с Фермерите и Чифликчиите от съседните светове. Богатството им се състояло от оборотни капитали, с които можели да закупят същите тези Фермери и Чифликчии и някои от тях дори го правели.
Лингейн естествено не избягнала съдбата на други подобни планети, управлявани (или лишавани от управление) при подобни обстоятелства. Властта непрестанно преминавала от едни ръце в други. Някои били изпращани в изгнание. Планетата се задъхвала от интриги и дворцови преврати и докато Управата на Родиа била смятана за пример за политическа стабилност и образцова власт, започнали да определят Лингейн като средище на бунтове и размирици. „Непостоянен като Лингейн“ — казвали хората.
Развоят на събитията бил неизбежен. Докато съседните планети се съюзявали и обединявали в държави, с което растяла и силата им, гражданската война на Лингейн обхващала нови райони и заплашвала да опустоши напълно планетата. По-голямата част от населението искала да сложи край на този размирен период. Накрая хората решили да заменят плутокрацията с автокрация, макар че при тази замяна щели да изгубят малко от свободата си. Силата на мнозинството била концентрирана в ръцете на един, ала избраникът предпочитал да запази народа на своя страна в борбата с разбунтувалите се принцове.
И така, именно по време на монархията Лингейн увеличила богатствата и силата си. И когато тридесетина години по-късно тиранийците я подложили на яростни атаки, те били отблъснати. Флотът им не бил разбит, но все пак настъплението било спряно. Тиранийците не са забравили и до днес този горчив спомен. След като нападнали Лингейн, не успели да завладеят нито една друга планета.