— Какъв документ? — прекъсна го Байрън.
— Не бързай толкова. Казах, че баща ти работеше за мен. Знаех всичко, което знаеше и той. Поръчано ти беше да откриеш един определен документ и изборът не беше случаен. Пребиваването ти на Земята бе свързано със съвсем банален повод — твоето обучение. Възрастта ти те изключваше от кръга на вероятните заподозрени. Но така изглеждаше само в началото! После, след като арестуваха баща ти, ти стана твърде опасен. Тиранийците неминуемо щяха да насочат вниманието си към теб, следователно натъкнеше ли се на търсения документ, той щеше да попадне в ръцете им. Трябваше да те изтеглим от Земята, преди да изпълниш възложената задача. Както виждаш, нещата бяха свързани.
— Значи документът е у вас? — запита Байрън.
— Не, не е — поклати глава Монархът. — Документ с подобно съдържание е изчезнал още преди доста години на Земята. Ако наистина това е търсеният от нас, тогава нямаме и най-малка представа у кого е сега. Може ли вече да прибера бластера? Ужасно е тежък.
— Прибери го — рече Байрън.
— Какво ти каза баща ти за документа? — запита Монархът след като прибра оръжието.
— Нищо, което не знаеш, след като е работил за теб.
Монархът се усмихна.
— Така значи! — рече той, но очите му останаха хладни.
— Свърши ли с обясненията?
— Да.
— Тогава — продължи Байрън — приготви се да напуснеш кораба.
— Чакай малко, Байрън — намеси се Джилбрет. — Въпросът тук не опира само до теб лично. Не забравяй, че случаят засяга мен и Артемизия. Ние също имаме право на глас. Що се отнася до мен например, в думите на Монарха има определена логика. Бих искал да ти напомня, че именно аз ти спасих живота на Родиа, така че сега си ми длъжник.
— Добре — викна ядно Байрън. — Ти ми спаси живота. — Той посочи с ръка въздушния шлюз. — Тръгвай тогава с него. Хайде, върви. Нали искаше да откриеш Монарха? Ето го! Съгласих се да те отведа при него и сега сме квит. Не се опитвай да ми нареждаш какво да правя!
Той се извърна към Артемизия, все още разгорещен от спора.
— А ти? Ти също ми спаси живота. Тук всички сте ме спасявали поне по веднъж. И ти ли искаш да отидеш с него?
— Не взимай решенията вместо мен, Байрън — отвърна със спокоен глас момичето. — Ако исках да тръгна с него, щях да ти кажа.
— Не се чувствай длъжна към никого. Можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш.
Тя го погледна обидено и той извърна глава. Както и друг път се беше случвало, дълбоко в себе си беше уверен, че се държи глупаво. Джонти го беше принудил да постъпи така и той бе напълно безпомощен да се справи с чувствата си. На всичкото отгоре и двамата му спътници приемаха за нещо естествено факта, че Джонти бе изпратил Байрън право в устата на вълка само за да си спаси кожата. По дяволите, за какъв го мислеха?
Спомни си за фалшивата бомба, за родианския лайнер, за тиранийците и нощта с преследването на Родиа и почувства остро самосъжаление.