— Е, Фаръл? — попита Монархът.
— Е, Байрън? — добави Джилбрет.
— Мисля — намеси се Артемизия, — че нямаме никакъв избор. Отвън го чакат три кораба, а и пред нас е самият Монарх на Лингейн.
Монархът я погледна и кимна с възхищение.
— Милейди, вие сте много интелигентно момиче. Колко е хубаво, когато подобен блестящ ум е надарен с такава красива обвивка! — При тези думи той притвори кокетно очи.
— Какво се иска от нас? — запита Байрън.
— Позволете ми да използвам вашите имена и способностите ви и аз ще ви отведа на планетата, която лорд Джилбрет нарича бунтовнически свят.
— Смятате ли, че подобна планета съществува? — запита Байрън.
— Това е вашата планета — рече уверено Джилбрет.
Монархът се усмихна.
— Наистина мисля, че светът, който лорд Джилбрет ни описва, съществува, но това не е моята планета.
— Не е вашата, значи — рече разочаровано Джилбрет.
— Какво значение има, след като мога да го открия?
— Как? — настоя да узнае Байрън.
— Не е толкова трудно, колкото си мислите. Ако сметнем, че чутото е вярно, значи наистина има такъв свят, който се готви за война с тиранийците. Остава да приемем, че той се намира някъде в сектора на мъглявината и повече от двайсет години не е бил открит от тиранийците. Ако това наистина е възможно, има само едно място, където може да се намира тази планета.
— И къде?
— Не виждате ли очевидния извод? Не е ли повече от ясно, че подобен свят може да се намира само във вътрешността на мъглявината?
— Вътре в мъглявината!
— Велики небеса, разбира се! — възкликна Джилбрет.
Едва сега всички осъзнаха, че това е единственото възможно решение.
— Могат ли да живеят хора вътре в мъглявината? — запита объркано Артемизия.
— Защо не? — попита Монархът. — Не съдете по външния изглед. Мъглявината е черна мъгла сред Космоса, но съвсем не се състои от отровен газ. Всъщност това е плътна маса от натриеви, калиеви и калциеви атоми, която поглъща и отразява светлината на звездите вътре в нея и естествено на тези, които са на противоположната страна. Иначе е съвсем безвредна и почти незабележима в непосредствена близост до тези звезди. Моля за извинение, ако разказът ми звучи твърде научно, но последните няколко месеца прекарах на Земята, събирайки астрономическа информация за мъглявината.
— Защо точно там? — запита Байрън. — Не че е особено важно, но тъкмо там се запознах с теб и това събужда любопитството ми.
— Няма нищо мистериозно. Напуснах Лингейн по своя работа, за която няма смисъл да говоря сега. Преди около шест месеца посетих Родиа. Моят агент, Уайдмос — баща ти, Байрън, — не беше успял да убеди Управителя да премине на наша страна. Опитах се да оправя нещата, но се провалих, тъй като Хинрик — моля за извинение дамата — не се оказа подходящ материал за онова, с което сме се захванали.
— Чуйте го само! — промърмори Байрън.
Монархът продължи:
— Там се срещнах с Джилбрет, както вече може би ви е казал. А след това заминах за Земята, защото тя е истинският дом на човечеството. Тъкмо оттам е започнало завладяването на галактиката и там се намират повечето архиви. Оказа се, че мъглявината Конска глава била слабо изучена, всъщност през нея са преминали само няколко кораба. Никога не е била заселвана поради трудностите да се пътува през район на космическото пространство, където е невъзможно да се наблюдават звездите. Но и архивите от тези няколко полета ми бяха напълно достатъчни. А сега слушайте внимателно. Тиранийският кораб, на който лорд Джилбрет се оказал, бил ударен от метеор точно след първия си Скок. Ако приемем, че пътят от Тирани до Родиа е следвал обичайните търговски маршрути — а няма причина да не е било така, — можем приблизително да определим мястото в пространството, където е станала катастрофата. Между двата Скока корабът изминава не повече от два милиона мили. Тъкмо това разстояние можем да определим като предполагаемото място. Има и друг начин да открием търсената точка. При удара в пулта за управление метеорът би могъл лесно да промени посоката на Скоковете, тъй като ще е достатъчно само да засегне корабния жироскоп. Макар и малко вероятно, това не е невъзможно. От друга страна, за да се промени силата на хиператомната тяга, ще е необходимо пълно разрушаване на двигателите, които, както знаем, не са били повредени при сблъсъка. След като силата на подаваната тяга не е била променена, следователно и дължината на следващите четири Скока е била същата, без значение каква е относителната посока, в която са били извършвани. Можем да си я представим като дълъг извит кабел, който е пречупен в неизвестна за нас посока и под неизвестен ъгъл. Крайното положение на кораба ще се намира някъде на повърхността на една въображаема сфера, центърът на която ще бъде точката от пространството, където е станало сблъскването с метеора, а радиусът й ще е векторен сбор от извършените впоследствие Скокове. Аз начертах тази сфера и повърхността й се пресече с местоположението на мъглявината Конска глава. Приблизително шест хиляди квадратни градуса, една четвърт от общата повърхност на сферата, лежаха вътре в мъглявината. Следователно оставаше да открия някоя звезда, разположена в онази част от мъглявината, която се намираше в радиус приблизително един милион мили около въображаемата повърхност, за която говорим. Спомняте си, предполагам, че когато корабът на Джилбрет спрял, близо до него имало някаква звезда. Колко според вас са звездите върху повърхността на нашата сфера? Не забравяйте, че в галактиката те са над сто милиарда.