— Аз пък не мисля — прекъсна го Байрън. — Лейди Артемизия направи своя избор.
— И ти я подкрепяш с цялото си сърце, Фаръл? — Монархът се усмихваше отново.
— Напълно! И тримата оставаме на „Безжалостни“. Никакви компромиси по този въпрос.
— Странна компания си избираш.
— Мислиш ли?
— Да. — Монархът впери замислен поглед в ноктите си. — Отпърво ми беше обиден, че съм те измамил и съм изложил живота ти на опасност. Толкова по-странно е, че очевидно си в близки приятелски отношения с дъщерята на човек като Хинрик, който може да ми бъде учител в изкуството на измамата.
— Познавам добре Хинрик. Твоето мнение за него не променя нищо.
— Всичко ли знаеш за Хинрик?
— Знам достатъчно.
— А знаеш ли, че той уби баща ти? — Монархът посочи с пръст Артемизия. — Знаеш ли, че момичето, за което си толкова искрено загрижен, е дъщеря на убиеца на баща ти?
ГЛАВА ХIV
Монархът си тръгва
Настъпи продължително мълчание. Монархът запали поредната си цигара. Изглеждаше съвършено спокоен. Джилбрет седеше сгърчен в креслото, захлупил лице в дланите си, сякаш всеки миг щеше да заплаче. Предпазните колани се полюшваха бавно над него и засилваха трагичния ефект.
Байрън се извърна към Монарха с пребледняло лице, а Артемизия с трепкащи ноздри гледаше не към Монарха, а към Байрън.
В този момент в каютата се разнесе тихият мелодичен сигнал на радиото.
Джилбрет подскочи и се завъртя в креслото.
— Опасявам се — изрече с равнодушен глас Монархът, — че разговорът ни е продължил по-дълго, отколкото предвиждах. Наредих на Рицет да дойде и да ме прибере, ако се забавя повече от час.
Екранът на видеопанела блесна и на него се появи лицето на Рицет.
— Иска да говори с теб — рече Джилбрет на Монарха и му направи място.
Монархът се надигна от креслото и се приближи до камерата.
— Всичко е наред, Рицет — произнесе той.
— Кои са членовете на екипажа, сър? — запита другият.
Байрън се изправи неочаквано до Монарха.
— Аз съм Фермерът на Уайдмос — произнесе гордо той.
В отговор Рицет се усмихна добросърдечно.
— Поздрави, сър — рече той и махна с ръка.
— Скоро ще се върна, придружен от една млада дама — прекъсна ги Монархът. Подгответе маневрата за сближаване на въздушните шлюзове. — След тези думи той прекъсна визуалната връзка между двата кораба. — Преди да дойда — продължи Монархът, обръщайки се към Байрън, — споделих с екипажа предположение, че ти си на борда. След това всички се съгласиха, че мога да дойда тук сам. Баща ти се радваше на изключителна популярност сред моите хора.
— Разбирам защо искаш да използваш името ми.
Монархът сви рамене.
— Но само него ще ти позволя да използваш — продължи Байрън. — Последното съобщение, което предаде, не отговаряше на истината.
— В какъв смисъл?
— Артемизия фон Хинриад остава с мен.
— Въпреки всичко? Дори след онова, което ти казах?
— Нищо не си ми казал — отряза го Байрън. — Просто направи изявление, което засега остава непотвърдено и не смятам да се съобразявам с него. Говоря открито, макар и с риск да бъда сметнат за нетактичен. Надявам се, че ме разбираш.
— Нима след като твърдиш, че познаваш добре Хинрик, моето изявление ти се струва невероятно?
Байрън се поколеба. Този път репликата на събеседника му беше попаднала право в целта. Нямаше какво да отвърне.
— Аз пък твърдя, че е така — намеси се Артемизия. — Имате ли доказателства?
— Не преки, естествено. Не съм присъствал на разговорите между баща ви и тиранийците. Но мога да предоставя някои добре известни факти и вие сами ще си направите изводите. Първо, старият Фермер на Уайдмос се срещна с Хинрик преди шест месеца. Това вече го знаете. Мога да добавя само, че беше прекалено ентусиазиран от тази среща или пък е подценил дискретността на Хинрик. Във всеки случай казал е повече от необходимото. Милорд Джилбрет би могъл да го потвърди.
Джилбрет кимна с нещастен вид. Той погледна към Артемизия, която го следеше с насълзени, гневни очи.
— Съжалявам, Арта, но е вярно. Вече ти казах. Именно от Уайдмос научих за Монарха.
— Наистина имах късмет — продължи Монархът, — че милордът бе изобретил такива дълги механични уши, за да задоволява любопитството си относно държавните дела на Управителя. Макар и неволно, тъкмо Джилбрет по време на нашата среща ме предупреди за назряващата опасност. Тръгнах си при първата удобна възможност, но вече непоправимото бе сторено. Доколкото ни е известно, това бе единствената грешка на Уайдмос, а и Хинрик не се славеше като независим и смел човек. Само след половин година, Фаръл, баща ти беше арестуван. Ако причината не е в Хинрик, бащата на това момиче, тогава къде е?