— И ти не го предупреди? — попита Байрън.
— В делото, с което сме се захванали, Фаръл, всеки си носи риска. И въпреки това беше предупреден. Сетне той преустанови всякакви преки контакти с нас и унищожи всички налични изобличителни доказателства за подобна връзка. Някои от нас смятаха, че трябва незабавно да напусне сектора или да премине в нелегалност. Той отказа да го направи. Мисля, че разбирам защо. Да си промени начина на живот би означавало да потвърди истинността на онова, което тиранийците биха могли да узнаят, и така да изложи на опасност цялата организация. Той реши да рискува само своя живот. Близо половин година тиранийците го следяха, за да открият връзката с нас. Търпеливи хора са те. Но не постигнаха нищо и накрая се задоволиха само с него.
— Това е лъжа! — проплака Артемизия. — Всичко е лъжа. Това е скалъпена, гадна, лъжлива история без капчица истина в нея! Ако всичко, което казвате, бе вярно, тогава щяха да следят и вас. Вие самият също щяхте да сте в опасност. Нямаше да си седите тук, усмихнат, спокоен, и да си губите времето в приказки.
— Милейди, аз не си губя времето. Вече направих всичко, каквото мога, за да дискредитирам баща ви като източник на информация. И мисля, че донякъде успях. Друг път тиранийците ще се замислят, преди да решат дали да се вслушат в съветите на човек, чиито най-близки хора са предатели. А и да решат да го слушат, аз вече съм поел пътя към мъглявината, където никога няма да ме отрият. Предполагам, че действията ми сами потвърждават това, което ви казах.
Байрън пое дълбоко дъх и отвърна:
— Хайде да сложим край на този разговор, Джонти. Съгласихме се да те придружим, при условие че ще ни осигуриш необходимите припаси. Това е достатъчно. Дори да е вярно всичко, което твърдиш, то е минало. Престъпленията на Управителя на Родиа не могат да бъдат наследени от дъщеря му. Стига да е съгласна, Артемизия фон Хинриад ще остане при мен.
— Съгласна съм — рече Артемизия.
— Добре. Смятам, че с това въпросът е приключен. Но искам да те предупредя. Ти си въоръжен, също и аз. Разполагаш с няколко фрегати, но аз пък имам тиранийски крайцер.
— Не ставай глупав, Фаръл. Намеренията ми са съвсем приятелски. Искаш да задържиш момичето тук? Така да бъде. Мога ли да изляза през въздушния шлюз?
— Дотолкова ти имаме доверие — отвърна Байрън.
Двата кораба се приближиха така, че сгъваемият въздушен ръкав да стигне от единия борд до другия. Джилбрет поддържаше непрестанна връзка по радиото.
— След две минути ще опитат да се скачат с нас — обяви той.
Три пъти включваха магнитното поле и всеки път ръкавът попадаше встрани от целта или сочеше към Космоса.
— Две минути — повтори Байрън и зачака напрегнато.
Той придвижи напред ръчката и магнитното поле беше включено за четвърти път, а светлините примигаха от внезапно увеличеното енергопотребление. Ръкавът отново се разтегна пред шлюза, поколеба се в пространството, а вибрациите му се чуваха чак в пилотската кабина, накрая попадна право в целта и скобите щракнаха. Между двата кораба имаше въздушен коридор.
Байрън прокара ръка през челото си, освобождавайки се от натрупаното напрежение.
— Готово — рече той.
Монархът вдигна скафандъра си. На креслото имаше малка локва вода.
— Благодаря — каза вежливо той. — След малко ще изпратя един от моите офицери. С него ще уговорите доставката на необходимите ви припаси.
След тези думи излезе.
— Джил — повика го Байрън, — ще бъдеш ли така добър да поемеше грижата за този офицер? Веднага щом си тръгне, прекъсни връзката. Достатъчно ще е да изключиш магнитното поле. Трябва да натиснеш ето това святкащо копче.
Той се обърна и излезе от кабината. Точно сега искаше да остане сам. Време бе да обмисли всичко.
Ала чу зад себе си стъпки, един нежен глас го повика и той замря.
— Байрън, искам да говоря с теб.
Той се обърна към нея.
— По-късно, ако не възразяваш, Арта.
— Не, сега — настоя тя.
Ръцете й бяха леко разтворени, сякаш искаше да го прегърне, но не знаеше дали ще я приеме в обятията си.
— Нали не вярваш на всичко, казано за баща ми? — попита тя.
— Рано е да се говори — отвърна той.
— Байрън… — тя спря. Трудно й беше да намери подходящите думи. — Байрън, зная, че онова, което стана между нас, донякъде се дължеше на факта, че сме сами, заедно и в опасност, но… — отново млъкна.
— Ако се опитваш да ми напомниш, че си от Хинриадите, Арта, излишно е. Зная го. Няма да искам нищо от теб.