Рицет се изсмя и поклати глава.
— Това никак няма да й хареса. Едва ли ще е доволна от дрехите, които ще доставим. Дори да са досущ като онези, които самата тя би избрала при друг случай. И това не е само предположение. Имам опит с жените от този тип.
— Уверен съм, че сте прав, Рицет. Но така съм решил и така ще бъде.
— Добре и все пак ви предупреждавам. Вие ще уредите този въпрос. Нещо друго?
— Дреболии. Дреболии. Обезмирисители. Ах, да, и козметични средства — парфюм, каквото там им трябва на жените. Това може да уговорим и по-късно. Първо да се заемем с модула.
В този момент, без да каже нито дума, Джилбрет излезе от стаята. Байрън проследи и него с поглед, чувствайки как се стягат лицевите му мускули. Хинриади! Такива си бяха и такива щяха да си останат! И нищо не можеше да се направи. Те бяха Хинриади! Джилбрет беше такъв и тя също.
— И естествено, дрехи за мистър Хинриад и за мен. Но това не е толкова важно.
— Ясно. Мога ли да използвам радиото? Най-добре ще е да остана на вашия кораб, докато всички подробности бъдат уговорени.
Байрън изчака Рицет да даде необходимите нареждания. После събеседникът му се извърна и каза:
— Все не мога да свикна, че ви виждам край мен, да се движите, да разговаряте. Толкова приличате на него! Фермерът често обичаше да ни разказва за вас. Заминахте да учите на Земята, нали?
— Да. Щях да завърша след седмица, ако събитията не бяха се подредили така.
Рицет сведе объркано глава:
— Вижте, относно начина, по който ви изпратихме на Родиа… Не бива да ни се сърдите. На нас също никак не ни хареса. Искам да кажа — но да остане между нас, — момчетата бяха твърдо против изпращането ви. Само че Монархът въобще не се посъветва с нас. Всъщност никога не го прави. Да си призная, доста е рискувал. Някои от нас — няма да споменавам имена — дори искаха да спрем лайнера и да ви измъкнем от него. При дадените обстоятелства това би било груба грешка от наша страна. И все пак бяхме готови да го сторим, но последният анализ, който извършихме, показа, че Монархът знае какво прави.
— Приятно е да можеш да вдъхваш подобна увереност в околните.
— Познаваме го добре. Няма смисъл да го отричаме. Има нещо тук — той почука с пръст по челото си. — Никой не знае откъде идва тази негова увереност. Но винаги взема правилното решение. Във всеки случай досега само той е успявал да надхитри тиранийците — никой друг.
— И баща ми.
— Нямах предвид него, но всъщност сте прав. Дори Фермерът беше заловен. Той обаче беше съвсем различен. Разсъждаваше праволинейно. Никога не прибягваше до заобиколни решения. И винаги ценеше хората, с които работеше. Тъкмо затова всички го обичаха. Той беше един от нас, нали разбирате? Аз например, макар и полковник, съм човек с обикновен произход. Баща ми беше металург. Но това нямаше никакво значение за Фермера. Нито пък имаше значение моят чин. Случвало се е да срещне някой младши помощник, да го спре и да размени приятелски думи с него, след което помощникът цял ден се чувстваше като главен машинен инженер. Ето какъв беше баща ви. Не беше мекушав човек. Ако се налагаше да въдвори ред, всеки си получаваше заслуженото. Знаехме, че няма измъкване. Когато трябваше да бъде прям, той беше прям. Не обичаше да спестява горчивите думи. Такъв беше Фермерът. Монархът е съвсем различен от него. Той е човек на логиката. Не можеш да се сближиш с него, какъвто и да си. Забелязал съм например, че няма никакво чувство за хумор. Не бих могъл да разговарям с него така, както разговарям с вас сега. Ето, седим и си приказваме. Чувствам се напълно спокоен. Общуваме съвсем свободно. Но когато съм с него, трябва да говоря само по същество — без излишни думи. Излезеш ли от рамките на официалния тон, той мигом ще ти го напомни. Но какво да се прави, Монархът си е Монарх и това е.
— Склонен съм да се съглася с вас — рече Байрън, — поне що се отнася до неговия интелект. Знаехте ли, че е предположил за присъствието ми на кораба още преди да се качи на него?
— Наистина ли? Не го знаехме. Е, значи разбирате за какво говоря. Каза ни, че ще отиде сам на тиранийския кораб. За нас това си беше чисто самоубийство. Идеята никак не ни се понрави. Но решихме, че той знае с какво се захваща, и се оказахме прави. Би могъл да ни съобщи за предположението си, че вие сте на кораба. Вероятно е знаел, че новината за бягството на сина на Фермера ще предизвика истински фурор. Но постъпката му е съвсем типична.
Артемизия беше седнала на долната койка в малката каюта. Наложи се да се сгъне в доста неудобна поза, за да избегне рамката на втората койка, която висеше над главата й. Но това нямаше особено значение за нея в този момент.