— И въпреки това — възрази майорът — смятам за недопустим прецедент родиански кораби да се присъединяват към тиранийска военна експедиция. Само ще ни се пречкат по време на битката. Така че обсъжданият въпрос придобива чисто военен характер.
— Не съм казвал, скъпи ми майоре, че Хинрик ще командва кораб. Разбира се, вие го познавате достатъчно добре и знаете, че няма нито желание, нито способност да го върши. Той ще остане при нас. Друг родианец на борда няма да допуснем.
— В такъв случай оттеглям възраженията си, Комисарю.
Близо седмица вече тиранийският флот лежеше в дрейф на около две светлинни години от Лингейн и ситуацията ставаше все по-нестабилна.
Майор Андрос настояваше за незабавно кацане на планетата.
— Монархът на Лингейн — каза той — направи всичко възможно, за да повярваме, че е голям приятел на Великия Хан, но аз нямам доверие на хора, които често пътуват между планетите. Те са склонни да се отдават на обезпокоителни идеи. Странно е, че още незавърнал се, младият Уайдмос бърза да се срещне с него.
— Но той не е правил опити да скрива нито пътуването, нито завръщането си, майоре. Освен това не знаем дали Уайдмос иска да се срещне тъкмо с него. Той все още е в орбита около Лингейн. Защо не каца?
— По-скоро защо е в орбита? Да се занимаем не с това, което не прави, а с това, което прави.
— Имам една идея, която би могла да обясни всичко.
— Ще се радвам да я чуя.
Аратап пъхна пръст под якичката си и направи безуспешен опит да я разхлаби.
— След като предположихме, че младежът чака, логично е да сметнем, че чака някого или нещо. Смешно е да се мисли, че се е появил в околностите на Лингейн след точно изчислен Скок само за да си губи времето в привидна нерешителност. Според мен той очаква с него да се свърже приятел или приятели. След което, получил по този начин подкрепление, Уайдмос вероятно ще поеме в нова посока. Фактът, че избягва да се спусне на Лингейн, сочи, че смята подобно действие за свързано с известни опасности. С други думи, планетата и по-специално Монархът вероятно не са свързани с конспиративната организация, макар отделни граждани може би са забъркани в нея.
— Не зная дали винаги трябва да приемаме за правилен най-очевидния извод.
— Но, скъпи ми майоре, това не е просто най-очевидният извод. Той е най-логичният и съвпада с представата ни за наличието на конспиративен план.
— Може би е така. Но въпреки това, ако до двадесет и четири часа нищо не се промени в обстановката, ще бъда изправен пред необходимостта да наредя атака срещу Лингейн.
Аратап погледна намръщено към вратата, през която бе излязъл майорът. Трудно бе да се държат под контрол едновременно бунтовнически настроените поробени и техните късогледи поробители. Двадесет и четири часа. Дано нещо да се случи, иначе ще трябва да намери друг начин, за да спре Андрос.
На вратата се позвъни и Аратап вдигна раздразнено глава. Надяваше се, че на Андрос не му е хрумнало да се върне толкова бързо. Не беше той. На прага се беше изправил в цял ръст Хинрик от Родиа, а зад него се мярна телохранителят, който го следваше навсякъде из кораба. Теоретично Хинрик разполагаше с пълна свобода на движение. Вероятно той самият смяташе, че е така. Във всеки случай не обръщаше никакво внимание на натрапената му и неотстъпно следваща го охрана.
— Надявам се, че не ви преча, Комисарю? — Хинрик се усмихна загадъчно.
— Ни най-малко. Седнете, Управителю. — Самият Аратап остана прав. Хинрик сякаш не забеляза това.
— Трябва да обсъдя нещо важно с вас — поде той. После замълча и лицето му за миг придоби разсеян вид. Когато заговори отново, гласът му беше променен: — Какъв просторен и хубав кораб!