— Ще се опитам да ви обясня — заговори успокояващо той. — Вероятно сте чували за прибора, наречен масаметър, който позволява да бъде открит кораб в космическото пространство?
— Да, да.
— Този прибор е чувствителен към гравитацията. Разбирате ли за какво говоря?
— О, да. Всяко тяло притежава собствена гравитация. — Хинрик почти се опираше на рамото на Аратап.
— Нещо такова. И така, знаете, че обикновеният масаметър може да се използва само когато търсеният кораб е наблизо, на по-малко от милион мили разстояние. Освен това не бива да сме около някоя планета, защото в противен случай уредът ще регистрира нейната маса, която е доста по-голяма.
— И притежава по-голяма гравитация.
— Точно така — отвърна Аратап и Хинрик изглеждаше доволен от познанията си.
— Ние, тиранийците — продължи Аратап, — изобретихме друг уред — предавател, излъчващ във всички посоки на хиперпространството. Функцията му причинява изкривяване на космическата материя, което няма електромагнитен характер. С други думи, не е нито нормално, нито субефирно радио. Разбрахте ли?
Хинрик не отговори. Имаше объркан вид.
Аратап реши да приключи набързо.
— Добре де, различно е. Няма значение как точно. Важното е, че можем да засичаме определени излъчвания и по такъв начин знаем точното местонахождение на всеки тиранийски кораб в галактиката, дори ако е на другия й край или е скрит зад някоя звезда.
Хинрик кимна унесено.
— Тоест — обясняваше Аратап, — ако младият Уайдмос бе избягал с който и да е друг кораб, дори най-обикновения, щеше да е много трудно да го проследим. Но Фаръл избра на тиранийски и сега ние знаем къде е, макар той да не се досеща. Ето така научихме, че се намира в орбита около Лингейн. И най-важното — той не може да ни се изплъзне, следователно в най-скоро време ще спасим дъщеря ви.
— Добре замислено — рече усмихнато Хинрик. — Поздравявам ви, Комисарю. Много хитра примамка.
Аратап обаче не желаеше да се самозаблуждава. Хинрик бе разбрал твърде малко от онова, което му разказа, но нямаше значение. По-важното беше да му внушат, че неговата дъщеря ще бъде спасена съвсем скоро, при това благодарение единствено на постиженията на тиранийската военна наука.
Аратап не проведе този разговор от хуманни подбуди. Трябваше да запази разсъдъка на Управителя по чисто политически причини. Може би спасяването на дъщерята щеше да оправи донякъде нещата. Поне се надяваше.
На вратата отново се позвъни и този път влезлият беше майор Андрос. Хинрик стисна дръжката на креслото и лицето му пребледня. Надигна се бавно и произнесе:
— Майор Андрос…
Но Андрос заговори, без да обръща внимание на родианеца:
— Комисарю, „Безжалостни“ промени местонахождението си.
— Предполагам, че не се е приземил на Лингейн — отвърна малко рязко Аратап.
— Не — рече майорът. — Извършил е Скок в посока, противоположна на Лингейн.
— А, добре. Придружен ли е от друг кораб?
— От много кораби. Но знаете, че можем да следим само нашия.
— Тогава да го проследим отново.
— Вече дадох необходимите нареждания. Искам само да уточня, че след този Скок се е озовал в покрайнините на мъглявината Конска глава.
— Какво?
— В този район не съществува нито една голяма планетна система. Има само един възможен извод.
Аратап облиза нервно устни и забърза към пилотската кабина. Майорът го последва.
Останал сам в опустялата стая, Хинрик не откъсваше поглед от вратата. След няколко минути сви рамене, сетне отново седна. Лицето му остана безизразно.
— Проверихме внимателно координатите на „Безжалостни“, сър — докладва навигаторът. — Няма никакво съмнение, че са навлезли в мъглявината.
— Независимо от това — отвърна Аратап — ще ги последваме.
Той се извърна към майор Андрос.
— Сега вече виждате предимствата на изчакването. Много неща започнаха да се изясняват. Има ли по-удобно място за конспираторите от самата мъглявина? Навсякъде другаде досега да сме ги разкрили. Много хитро решение.
Малко след това флотилията навлезе в мъглявината.
За двадесети път Аратап поглеждаше нетърпеливо към видеопанела. Всъщност безсмислено беше да го прави, защото на екрана нямаше нищо. Не се виждаше нито една звезда.
— Това е третото им спиране, без да кацат — отбеляза майор Андрос. — Нищо не разбирам. Какво целят? Какво търсят? Всеки престой е по няколко дена. И въпреки това не кацат.
— Това време им е необходимо, за да изчислят координатите на следващия Скок — обясни Аратап — при нулевата видимост.
— Така ли смятате?
— Не съвсем. Скоковете им са твърде точни. Всеки път се озовават близо до някоя звезда. Не биха се справили, ако се ръководеха само от масаметъра, следователно знаят предварително точното местонахождение на звездите.