— Чакай, успокой се. Попаднахме на една F-2.
Думите му имаха очаквания резултат. Байрън въздъхна и се успокои.
— Никога друг път не ме буди по този начин, Джилбрет. Попаднали сме на F-2, казваш? Предполагам, говориш за новата звезда?
— Разбира се, за нея. Изглежда страшно забавно.
В известен смисъл беше тъкмо така. Приблизително 95 % от обитаемите планети в галактиката обикалят около звезди от спектрален клас F или G с диаметър от 750 000 до 1 500 000 мили и температура на повърхността от 5 до 10 000 градуса. Така например земното Слънце е от клас G-0, родианското — F-8, лингейнското — G-2, както и това на Нефелос. Звезда от клас F-2 беше малко по-гореща, но не прекалено.
Трите звезди, които вече бяха изследвали, бяха от спектрален клас К — доста малки, с червеникавокафяв цвят. Дори ако около тях имаше планети, те нямаше да са подходящи за заселване.
Но когато една звезда си я бива, бива си я! Още на първите снимки забелязаха пет планети, като най-близката се намираше на сто и петдесет милиона мили от звездата.
Лично Теодор Рицет им донесе новината. Посещаваше борда на „Безжалостни“ не по-рядко от Монарха и озаряваше обстановката със своята сърдечност. Когато се появи, за да им съобщи за откритието, беше още задъхан от физическото усилие по прехвърлянето между корабите.
— Не зная как го прави Монархът — рече той. — Никога не изглежда изморен. Може би защото е по-млад. Пет планети! — добави той по-бойко.
— Около тази звезда? — учуди се Джилбрет. — Сигурен ли си?
— Напълно. Четири от тях обаче са от клас J.
— А петата?
— Петата може да е подходяща. В атмосферата й има кислород.
Джилбрет се надигна, готов да възкликне тържествуващо, но Байрън го изпревари.
— Четири от клас J! А на нас ни е нужна само една.
Разпределението беше напълно естествено. Повечето от планетите в галактиката притежават водородосъдържаща атмосфера. В края на краищата звездите се състоят предимно от водород, а именно те са източникът, от който се създават планетите. Клас J означава, че атмосферата на планетата се състои от метан или амоняк с добавка на молекулярен водород, а също и известно количество хелий. Подобен тип атмосфера обикновено се отличава със значителна плътност и дълбочина. Самите планети са с диаметър над 30 000 мили и средна температура под минус петдесет градуса Целзий. С други думи, са практически необитаеми.
В Земния университет ги учеха, че Юпитер от Слънчевата система е най-типичен за космическите тела от клас J. Сигурно е така. Във всеки случай петата планета бе от клас Е, тоест както Земята. Планетите от този клас обикновено са с по-малки размери и значително по-слабата им гравитация не позволява да задържат водород или водородосъдържащи газови смеси, тъй като са значително по-близо до своите слънца, където е и по-топло. Атмосферата им е разредена и обикновено съдържа кислород и азот, рядко с примеси на хлор, което би я направило негодна за дишане.
— Има ли хлор? — запита Байрън. — Изследвахте ли атмосферата?
Рицет сви рамене.
— Можем да съдим само по горните слоеве. Ако в атмосферата има хлор, той ще се концентрира близо до повърхността. Ще видим.
Той постави ръка върху рамото на Байрън.
— Какво ще кажеш, да пием по едно малко в твоята стая?
Джилбрет ги проследи с безпокойство. След като Монархът се бе заел да ухажва Артемизия, а неговата дясна ръка предлагаше пиянската си компания на Байрън, обстановката на „Безжалостни“ ставаше все по-нестабилна. Зачуди се дали Байрън знае какво върши, сетне си спомни за новооткритата планета и забрави всичко останало.
Артемизия също се появи в пилотската кабина, когато навлязоха в атмосферата. На лицето й играеше доволна усмивка. От време на време Байрън поглеждаше към нея. Поздравил я, когато тя влезе в кабината (нещо рядко през последните дни), но девойката не му отвърна.
— Чичо Джил — заговори Артемизия, — вярно ли е, че кацаме?
— Така изглежда, мила моя — отвърна Джилбрет и потри ръце. — След няколко часа ще излезем от кораба и ще се разтъпчем по твърда земя. Каква приятна мисъл, а?
— Дано това да е търсената планета. Ако не е, няма да е особено приятна.
— Остана още една звезда — напомни й Джил.
Едва сега Артемизия се извърна към Байрън и произнесе със студен глас:
— Можете ли да говорите, мистър Фаръл?
Изненадан от неочакваната й постъпка, Байрън промърмори:
— Не, мисля, че не.
— Простете тогава. Мислех, че можете.
Тя мина толкова близо до него, че полите й го докоснаха по коляното, и за миг той бе обгърнат от аромата на нейния парфюм. Байрън неволно стисна устни.
Рицет все още беше при тях. Едно от предимствата на модула беше, че можеха да приемат гости и за през нощта.