— Истина е. Смятай го за жертва на войната.
— От това ще ми стане ли по-леко? Сигурно някой ден ще му издигнат паметник. От онези — със сияещите надписи, дето можеш да ги разчетеш от Космоса. — Гласът му беше пресипнал. — И това трябва да ме направи щастлив?
Джонти го гледаше мълчаливо. Накрая запита:
— Какво възнамеряваш да правиш?
— Отивам си у дома.
— Значи все още не разбираш положението си.
— Казах, че си отивам у дома. А ти какво искаш да направя? Ако той е жив, ще го измъкна оттам. Ако пък е мъртъв, аз ще… ще…
— Стига! — прекъсна го с хладен глас мъжът. — Държиш се като дете. Не можеш да отидеш на Нефелос. Не разбираш ли, че не можеш? С пубертет ли разговарям или със зрял мъж?
— Какво предлагаш? — промърмори Байрън.
— Познаваш ли Управителя на Родиа?
— Онзи приятел на Тирани? Познавам го. Знам добре какво представлява. Познават го всички в кралствата. Хинрик V, Управителят на Родиа.
— Срещал ли си се някога с него?
— Не.
— Точно това имах предвид. Значи, след като не си го срещал, не го познаваш. Той е имбецил, Фаръл. В прекия смисъл. Но след като Тирани конфискува Фермерството на Уайдмос… също както постъпи със земите ми, ще го прехвърли във владение на Хинрик. Тиранийците смятат, че в неговите ръце тези владения ще са на сигурно място. И ти ще отидеш при него.
— Защо?
— Защото Хинрик има влияние в средите на Тирани, макар и влиянието на една послушна марионетка. Но поне е в състояние да ти възстанови отнетото положение.
— Не виждам защо ще го прави. По-скоро ще ме предаде на тях.
— Възможно е. Но ако действаш предпазливо, може и да сполучиш. Не забравяй, благородническата титла, която носиш, ти създава положение, но не те прави всемогъщ. Когато заговорничиш, трябва да търсиш във всичко изгодата. Хората ще се прекланят пред теб заради произхода ти, но ако искаш да се разпореждаш с тях, трябва да имаш пари.
Байрън се замисли.
— Необходимо ми е време, за да реша.
— Нямаш никакво време. То изтече в мига, когато са поставили бомбата в стаята ти. Трябва час по-скоро да действаме. Ще ти дам препоръчително писмо до Хинрик от Родиа.
— Значи добре го познаваш?
— Никога не оставяш бдителността ти да задреме, а? Навремето предвождах посланическа група в двора на Хинрик от страна на Монарха на Лингейн. Онзи малоумник едва ли ме помни, но няма да посмее да заяви, че ме е забравил. Това ще свърши работа за представянето ти. Сутринта препоръчителното писмо ще е готово. По обяд един кораб тръгва за Родиа. Ще ти осигуря билет. Аз самият също тръгвам, но в друга посока. Не се колебай. Нали приключи с обучението тук?
— Остана само тържественото връчване на дипломите.
— Къс хартия. Има ли значение за теб?
— Вече не.
— Пари имаш ли?
— Достатъчно.
— Много добре. Ако са твърде много, ще пробудят нечие подозрение. Фаръл! — извика внезапно той.
— Какво? — Байрън се стресна от вцепенението си.
— Връщай се при останалите. На никого не казвай, че тръгваш. Нека събитията се развиват от само себе си.
Байрън кимна с глупав вид. Някъде дълбоко в подсъзнанието му се мярна мисълта, че задачата, с която бе дошъл тук, оставаше неизпълнена и че той също бе излъгал доверието на своя обречен баща. Почувства как в гърлото му се надига горчилка. Защо му бяха разкрили толкова малко? Нима не можеше и той да поеме своята част от бремето на опасността? Не биваше да го оставят в неведение.
А ето че сега, когато знаеше цялата истина или поне по-голямата част от нея, що се отнася до ролята на баща му в заговора, документът, за чието издирване го бяха изпратили на Земята, му се струваше още по-важен. Но не разполагаше с повече време. Нито за да го търси, нито за да умува над значението му, нито дори за да оцелее.
— Ще направя както ми кажеш, Джонти — рече той.
Сандър Джонти спря на прага и огледа коридора отвън. Нищо не се четеше в очите му, когато извърна поглед към Байрън.
Излязоха на площадката пред столовата с наклон надолу и пред тях грейна единствената осветена улица на града. Отвъд нея на фона на избледняващото небе синееше с радиоактивно сияние хоризонтът — ням свидетел на праисторическите войни.
Джонти огледа небето. Изминали бяха повече от петдесет години, на политическата сцена се бе появила Тирани, за да сложи край на многобройните дребни воюващи помежду си фракции. А ето че сега, съвсем неочаквано и не навреме, мирът отново бе изложен на опасност.
Още не бяха се възстановили напълно от бурята, която се стовари като гръм върху тях. Всякаква съпротива бе смазана и само на отделни места от време на време някой свят закратко надигаше глава. Да се организира тази съпротива и да се превърне в един мощен и целенасочен удар щеше да е тежка, почти непосилна задача. И продължителна. Както и да е, достатъчно дълго беше бездействал на Земята. Настъпил бе моментът да се връща обратно.