— А защо дойде, след като вярваш, че всичко ще стане така?
— Очаквах го и знаех, че не можеш да ме изненадаш. И двамата не носим оръжие. Съмнявам се, че би могъл да ме надвиеш в личен двубой. — Докато Байрън произнасяше тези думи, ноздрите му потрепнаха и той неволно стегна мускули.
Но в отговор Джонти се изсмя.
— След като ти се размина трагичният изход, можем ли най-сетне да се заемем с монтажа на предавателя?
— Още не. Не съм свършил. Искам да получа признанието ти, че възнамеряваше да ме премахнеш.
— Така ли? Настояваш да изиграя ролята, която ми определи в тази малка драма, описана от теб? И как ще ме накараш да го сторя? Може би ще ме принудиш да си призная със сила? Слушай, Фаръл, още си много млад и аз се старая да се съобразявам с този факт, както и с името и поста ти. Но все пак време е да призная, че до момента за мен си бил повече бреме, отколкото помощ.
— Така е. Защото съумях да остана жив въпреки желанието ти!
— Ако намекваш за опасностите, които си преживял на Родиа, вече ти обясних всичко и не възнамерявам да се повтарям.
Байрън се надигна.
— Обясненията ти не бяха съвсем точни. От самото начало в тях липсваше нещо много важно.
— Наистина ли?
— Наистина. Изправи се и ме слушай, ако не искаш да те вдигна насила.
Монархът се надигна, присвил гневно очи.
— Съветвам те да избягваш насилието, млади момко.
— Слушай. — Байрън заговори със силен глас, а наметалото му се развя от вятъра. — Каза, че си ме изпратил на Родиа, където ме чакаше сигурна смърт, само за да въвлечеш Управителя в заговора срещу тиранийците.
— И това е самата истина.
— Това е лъжа. Целял си единствено моята гибел. Още в началото си информирал капитана на родианския кораб за истинското ми име. Знаел си, че в противен случай едва ли ще ми се удаде възможност да се срещна с Хинрик.
— Ако наистина исках да те убия, Фаръл, щях да поставя истинска радиационна бомба в стаята ти.
— Но за теб беше по-безопасно да накараш тиранийците да го сторят.
— Можех да те убия в Космоса, когато за пръв път се качих на „Безжалостни“.
— Би могъл. Когато се появи на борда, беше въоръжен с бластер и дори го насочи към мен в един момент. Очаквал си да ме намериш на кораба, но не си го споделил с твоите хора. След това обаче Рицет се свърза с нас, видя ме и вече не можеше да ме застреляш. Тогава допусна първата си грешка. Каза, че си споделил с хората си, че очакваш да ме срещнеш на борда. Но после, когато разговарях с Рицет, той го отрече. Нима забрави, Джонти, че когато лъжеш, хубаво е да подготвяш и хората си за това, което си казал?
Лицето на Джонти беше побеляло от студения въздух, но и от още нещо.
— Сега вече наистина искам да те убия, задето ме обвиняваш в лъжа. Но ми кажи защо не те застрелях, преди Рицет да те види на видеопанела?
— Политика, Джонти. Артемизия фон Хинриад беше на борда и в този момент тя е била по-важна от мен. Трябва да призная, че съм възхитен от бързината, с която променяш плановете си. Да ме застреляш в нейно присъствие би означавало да изгубиш шансовете си в голямата игра.
— Да не искаш да кажеш, че съм се влюбил от пръв поглед?
— Да се влюбиш ли? Защо не, след като момичето е единствената наследничка на Хинриадите? Ти не си губиш времето напразно. Помъчи се да я убедиш да се прехвърли на твоя кораб, а след като не успя, ми съобщи, че Хинрик е предал баща ми. — Той се замисли за миг, след това продължи: — И така, аз я изгубих, а ти се оказа пълновластен господар на бойното поле. Предполагам, че сега тя вече не е никаква пречка. Артемизия е на твоя страна и ти спокойно можеш да изпълниш своя замисъл да ме убиеш, без да се боиш, че ще изгубиш възможността да се сродиш с Хинриадите.
Джонти въздъхна уморено и отвърна:
— Слушай, Фаръл, студено е и ще стане още по-студено. Виждам, че слънцето се спуска към хоризонта. Изморих се да слушам твоите глупави заключения. Преди да приключиш с потока от безсмислици, ще ми обясниш ли поне защо всъщност искам да те убия? Ако, разбира се, може да се открие някаква логика в параноичните ти мисли.
— По същата причина, поради която уби и баща ми.
— Какво?
— Нима си мислиш, че съм ти повярвал дори за миг, когато каза, че Хинрик бил предателят? Възможно е, само че Хинрик беше добре известен на всички със своята слабост и мекушавост. Нима смяташ баща ми за глупак? Мислиш ли, че не си е давал сметка, що за човек е Хинрик? А дори и да не е знаел, нима само след един кратък разговор не би разбрал, че пред него стои жалка марионетка? Вярваш ли тогава, че баща ми щеше да даде каквато и да е възможност на Хинрик да го обвини в предателство? Не, Джонти. Човекът, предал баща ми, се е ползвал с доверието му.