Рицет беше увеличил още повече дистанцията помежду им. Когато го видя да изчезва в гората от блестящи кристали, тя изхлипа отчаяно. Опря се на близката скала, напълно изтощена. Не забелязваше нейната застинала за вечността красота, обагрената в светлорозово гладка повърхност, нито пък скалата й напомняше за отдавна отминалата епоха на вулканична активност.
Събрала последни сили, тя се опитваше да потисне острото чувство на задух.
И тогава го видя — дребна човешка фигура на фона на зъберите, обърната с гръб към нея. Стисна невронния камшик и се затича нагоре по неравната повърхност. Вдигнал пушката пред себе си, той се целеше, без да забелязва нищо наоколо, изцяло съсредоточен върху мерника.
Нямаше да успее навреме.
Трябваше да отвлече вниманието му.
— Рицет! — извика тя. И отново: — Рицет, не стреляй!
Спъна се. Слънцето се завъртя пред очите й и миг преди да полети към земята, тя натисна спусъка на камшика, макар да си повтаряше отново и отново, че целта е далеч извън обсега на оръжието, дори и да го е насочила точно.
Почувства нечии ръце, които я прегръщаха и вдигаха. Опита се да отвори очи, но не успя.
— Байрън? — прошепна отпаднало.
Отговорът беше неясен поток от думи, но гласът не беше на Байрън. Артемизия направи последен опит да заговори, след това се отказа. Беше се провалила!
Едва тогава изгуби съзнание.
Монархът остана неподвижен известно време, колкото да преброи бавно до десет. Байрън беше застинал срещу него, без да изпуска от погледа си бластера, с който току-що го бяха простреляли от упор. Дулото бавно се спусна надолу.
— Изглежда бластерът ти нещо не е наред — рече Байрън. — Провери го.
Монархът наведе пребледнялото си лице към оръжието. Стрелял бе от разстояние четири стъпки! Би трябвало всичко да е свършило досега. Внезапно се отърси от завладялото го вцепенение и дръпна пълнителя на бластера.
Енергийната капсула липсваше. На мястото й зееше празно гнездо. Монархът изхлипа гневно и запрати встрани ненужното оръжие. То полетя като черна точка на фона на слънцето, след това се блъсна с дрънчене в скалите.
— Ръкопашен двубой! — изрече Байрън. Гласът му трепереше от нетърпение.
Монархът отстъпи назад, без да проговори.
Байрън направи крачка напред.
— Мога да те убия по доста начини, но нито един от тях не би ме задоволил. Ако те застрелям с бластера, само частица от секундата ще дели живота ти от смъртта. Дори няма да почувстваш, че умираш. Не това искам аз. Ето защо бих предпочел някой по-бавен метод, макар и да изисква значително мускулно усилие.
Той напрегна мишци, но така е не успя да извърши замисления скок. Схватката бе прекъсната от пронизителен, слаб, панически вик.
— Рицет! — долетя до слуха му. — Рицет, не стреляй!
Байрън се извърна тъкмо навреме, за да забележи някакво движение сред скалите на стотина стъпки от него и блясъка на метал. В този миг нечие масивно тяло го блъсна в гърба. Байрън приклекна под тежестта му и се стовари на колене.
Изправил се отгоре му, Монархът го натисна с крак в гърдите и замахна с едрия си юмрук. Байрън изпъшка мъчително от тежкия удар.
Все пак успя да напрегне сили, преди да е изгубил съзнание, и отхвърли противника си. Монархът незабавно се изправи, докато Байрън все още лежеше по гръб.
Тъкмо успя да присвие крака под себе си и Монархът отново се нахвърли върху него. Байрън го отблъсна навреме и двамата се вкопчиха, като дишаха тежко, а от челата им струеше пот.
След това се отдръпнаха и се задебнаха. Байрън захвърли бутилката с въглероден двуокис. Монархът също смъкна своята, подържа я замислено, след това се прицели и я запрати към Байрън. Младежът се наведе и бутилката прелетя свистейки съвсем близко над главата му.
Байрън се изправи и полетя напред, преди Монархът да беше възстановил равновесието си. Сграбчи с ръка китката на своя противник и стовари юмрук право в лицето му. Монархът се свлече, а Байрън отстъпи назад.
— Ставай — каза той. — Чакам те, за да получиш още от същото. Няма закъде да бързаме.
Монархът докосна с ръкавица лицето си и втренчи поглед в окървавената материя. Устата му се сгърчи и той затършува за захвърлената бутилка. Кракът на Байрън се стовари върху дланта му и Монархът издаде болезнен стон.
— Твърде близо си до ръба на скалата, Джонти. Не бива да се навеждаш натам. Ставай. Ще те хвърля на другата страна.
— Чакай! — разнесе се гласът на Рицет.
— Застреляй го, Рицет! — изкрещя Монархът. — Застреляй го незабавно! Първо в ръцете, след това в краката и така ще го оставим.