— Да спрем до поражението, млади човече — прекъсна го тихо нечий глас и Байрън се извърна ужасен.
Всички членове на екипажа скочиха на крака и за миг изглеждаше, че ще се втурнат напред, но за нещастие Рицет се беше погрижил да дойдат на съвета без оръжие. А през вратата нахлуваше отряд тиранийци с насочени оръжия.
Зад Байрън и Рицет се изправи Саймък Аратап, стиснал във всяка ръка по един бластер.
ГЛАВА ХХ
Къде е?
Докато претегляше внимателно качествата на четиримата, изправени срещу него, Саймък Аратап почувства, че го завладява вълнение. Предстоеше сложна игра. Всеки един от фактите постепенно заемаше своето място. Трябваше да бъде благодарен на майор Андрос, че вече не е с него и че и тиранийските крайцери ги няма.
Останал бе сам, със своя флагман и екипажа му. Но и това щеше да е напълно достатъчно. Не обичаше бъркотиите.
— Милейди и господа, позволете да ви изнеса кратка информация. Екипажът бе натоварен на кораба на Монарха и бе ескортиран до Тирани лично от майор Андрос. Хората на Монарха ще бъдат съдени по закона и в случай че бъдат признати за виновни в измяна, ще получат полагащото им се наказание. Те са най-обикновени конспиратори и като такива ги чака обичайната процедура. Но как да постъпя с вас?
Зад него стоеше Хинрик от Родиа, лицето му бе сгърчено в нещастна гримаса.
— Моля ви — обади се той, — не забравяйте, че дъщеря ми е само едно малко момиче! Била е подведена и е тръгнала с тях въпреки волята си. Артемизия, кажи им, че си…
— Вашата дъщеря — прекъсна го Аратап — вероятно ще бъде освободена. Доколкото ми е известно, на нея й предстои да се сгоди с един тиранийски благородник, заемащ висок пост. Естествено този факт ще бъде взет под внимание.
— Ще се омъжа за него само ако освободите всички останали — заяви Артемизия.
Байрън се надигна, но Аратап му махна с ръка да седне. След това тиранийският Комисар се усмихна и продължи:
— Но моля ви, милейди! Вярно, склонен съм към известни сделки, но аз не съм Великият Хан, а само негов скромен служител. Ето защо каквато и сделка да сключа, ще трябва да получа неговата благословия. И така — какво точно предлагате?
— Съгласието си за женитба.
— Но то не ви принадлежи! Баща ви вече го даде и това е напълно достатъчно. Имате ли нещо друго?
Аратап не бързаше, уверен, че времето само подкопава волята им. Фактът, че никак не харесва отредената му роля, не означаваше че няма да я изиграе докрай. Момичето например всеки момент щеше да избухне в сълзи, а това ще има благотворно влияние върху младежа. Без съмнение двамата бяха любовници. Запита се дали при тези обстоятелства Поханг все още би я желал. Вероятно да. Момичето беше доста привлекателно, а и сделката си е сделка.
Все пак Артемизия успя да запази душевно равновесие. Не беше се прекършила. Много добре, помисли си Аратап. Значи освен всичко имаше и силна воля. В края на краищата Поханг можеше и да съжалява за сключената сделка.
— Ще ходатайствате ли и за братовчед си? — обърна се Аратап към Хинрик.
Събеседникът му само раздвижи беззвучно устни.
— Не искам никой да моли за мен! — извика Джилбрет. — Не желая милост от тиранийците. Хайде, наредете да ме застрелят!
— Държите се истерично — укори го Аратап. — Знаете добре, че не мога да ви разстрелям без съд.
— Той е мой братовчед — прошепна Хинрик.
— И това ще бъде взето предвид. Така подчинените ви ще разберат, че дори вие не можете да се осланяте до безкрайност на ползата, която можем да извлечем от вас. Чудя се дали братовчед ви е научил този урок.
Аратап остана доволен от реакцията на Джилбрет. Ето поне един, който искрено желаеше своята смърт, неспособен да издържи на бремето на живота. Но остави ли го твърде дълго жив, той пръв ще се пречупи.
Комисарят спря замислен пред Рицет. Той беше дясната ръка на Монарха. При тази мисъл почувства леко смущение. Когато се впусна в преследване, беше изключил Монарха от кръга на заподозрените, основавайки се на собствената си логика. Е, полезно беше от време на време да се греши. Така се балансираше самоувереността, без да доближи опасно границата на високомерието.
— Значи ти си глупакът, който служи на предателя? — попита той. — По-добре да беше служил на нас.
Лицето на Рицет почервеня.
— Дори и да си притежавал някаква репутация — продължи Аратап — опасявам се, че вече си я изгубил. Ти не си благородник и няма кой да се застъпи за теб. Ще бъдеш съден публично и всички ще узнаят, че си бил оръдие в ръцете на друго оръдие. Жалко.