Байрън забърза към стаята. Няколко души го подминаха, но никой не му обърна внимание.
Когато прекрачи прага, мъжете зад компютрите вдигнаха глави.
— Какво има? — запита единият. Носеше лейтенантски пагони. — Какво правите тук? Върнете се на своя пост.
— Послушайте ме — рече Байрън. — Хиператомните двигатели са свързани накъсо. Трябва да отстраните повредата.
— Чакай малко — надигна се вторият. — Виждал съм този човек. Той е един от затворниците. Задръж го, Ланси.
Мъжът скочи и затича към вратата. Байрън преобърна бюрото с компютъра върху него, сграбчи другия за пелерината и го дръпна назад.
— Правилно — рече той. — Аз съм един от затворниците. Аз съм Байрън от Уайдмос. Но това, което казах, е самата истина. Хиператомните двигатели са свързани накъсо. Накарайте да ги проверят, щом не ми вярвате.
Лейтенантът не откъсваше поглед от дулото на невронния камшик.
— Сър — заговори той, — не можем да го направим без разрешение на дежурния офицер или на самия Комисар. В противен случай би означавало да променим изчисленията за Скока и да се забавим с часове.
— Извикайте началника си тогава. Повикайте Комисаря.
— Мога ли да използвам комуникатора?
— Побързайте.
Лейтенантът протегна ръка към микрофона на комуникатора, но още преди да е стигнал до него, стовари длан върху редицата от копчета в края на бюрото. Тревожният сигнал на алармата прозвуча във всички краища на кораба.
Байрън замахна с палката, ала вече бе късно. Лейтенантът изпъшка болезнено и дръпна ръка, но алармата беше задействана.
От всички врати излизаха въоръжени войници. Байрън изхвърча от стаята за управление, огледа си и се прехвърли през перилата.
Стовари се на пода и се претърколи колкото се може по-бързо, за да не се превръща в лесна мишена. Нещо изсвистя съвсем близо до него и в следния миг той се скри зад корпуса на един от двигателите.
Изправи се внимателно и затича под него. Усещаше пронизваща болка в десния крак. Тук, близо до центъра на кораба, гравитацията бе доста силна, а и беше скочил отвисоко. Изглежда си беше навехнал крака, при това доста лошо. А това означаваше, че не ще издържи дълго на преследването. Ако ще предприема нещо, трябваше да го стори от това място.
— Спрете стрелбата! — извика той. — Не съм въоръжен.
Той запрати към средата на машинната първо палката, а след това и невронния камшик.
— Дойдох, за да ви предупредя — продължи Байрън. — Хиператомните двигатели са повредени. Скокът би означавал неминуема гибел за всички ни. Искам от вас само едно — да прегледате двигателите. Ако греша, ще изгубите не повече от няколко часа. Но ако съм прав, ще си спасите живота.
— Слезте долу и го доведете — извика нечий глас.
— Нима предпочитате да умрете, вместо да ме изслушате? — запита в отговор Байрън.
Чу шум от множество прокрадващи се стъпки и неволно се сви. Нещо се раздвижи над него. Един от войниците бе обгърнал с ръце кожуха на двигателя, сякаш е неговата годеница, и бавно се спускаше надолу. Байрън го изчака търпеливо. Можеше да се защитава и с голи ръце.
И тогава се разнесе нов глас, далеч по-силен и властен, който стигна до всички ъгли на стаята:
„Всички по местата си. Прекратете подготовката за Скок. Проверете хиператомните двигатели.“
Беше Аратап, който се обръщаше към тях по радиоуредбата.
„Доведете младежа при мен“ — нареди той.
Байрън се предаде без никаква съпротива. От двете му страни застана по един войник. Държаха го така, сякаш щеше да избухне. Помъчи се да върви, без да накуцва, но кракът го болеше нетърпимо.
Аратап все още закопчаваше униформата си. Оглеждаше се с присвити, невиждащи очи. Едва сега Байрън се досети, че е носел контактни лещи.
— Създадохте доста голяма бъркотия, Фаръл — заговори той.
— Трябваше, за да спася кораба. Отпратете охраната. Докато не привършат с огледа на двигателите, не възнамерявам да правя нищо.
— Нека да останат, за всеки случай. Ще ги освободя, след като получа доклада от машинното.
Двамата потънаха в мълчаливо очакване и след известно време на пулта светна индикатор с надпис над него „Машинно отделение“.
— Докладвайте! — нареди Аратап.
Отсреща се разнесе припрян и уплашен глас:
— Хиператомните двигатели от ред „В“ бяха свързани накъсо. В момента повредата се отстранява.
— Преизчислете Скока за след шест часа — отвърна Аратап.
Той се обърна към Байрън.
— Оказахте се прав. — При тези думи махна на охраната. Войниците отдадоха чест, завъртяха се на токове и напуснаха стаята в строен ред.
— Подробностите, ако обичате — каза Аратап.
— По време на краткия си престой в машинното Джилбрет фон Хинриад решил, че няма да е лошо, ако включи накъсо двигателите. Този човек не осъзнава какво върши и смятам, че не бива да бъде наказван за постъпката си.