Артемизия и Хинрик щяха да присъстват. Дали щяха да го разберат? Дали тя щеше да разбере, че е направил единственото, което е трябвало да направи?
Докторът бе инжектирал на Байрън хрущялен екстракт, който ускоряваше заздравяването на разкъсаните връзки, и той вече усещаше, че болката в коляното отслабва. Но това беше само физическа болка и не беше никак трудно да я игнорира.
Байрън почувства мигновено вътрешно сътресение, което означаваше, че корабът е извършил Скок. А след това дойде най-тежкият период.
Доскоро бе изпълнен с увереност, че анализът на ситуацията, който бе извършил, е правилен. Трябваше да е правилен. Но ако беше сгрешил? Ако сега се намираха в самото сърце на бунта? Съобщението незабавно щеше да бъде изпратено на Тирани и армадата щеше да се понесе насам. Преди смъртта си Байрън щеше да се измъчва от мисълта, че е можел да спаси бунтовническия свят, но бе рискувал живота си, за да му донесе унищожение.
Тъкмо в разгара на този тежък период отново си спомни за документа, който така и не успя да открие.
Странно, колко бързо бяха забравили всички за него. Какво ли не сториха, за да намерят бунтовническия свят, а за тайнствено изчезналия документ бяха забравили.
Може би нарочно вниманието им бе насочено в друга посока?
И изведнъж Байрън си даде сметка, че Аратап възнамерява да нападне бунтовническия свят с един-единствен кораб. Откъде имаше тази увереност? Нима смееше да се опълчи срещу цяла планета само с един кораб?
Монархът бе споменал, че документът бил изчезнал преди много години. Но в чии ръце е сега?
Може би е у тиранийците? Тогава те владеят тайната, която им позволява да разрушат цял свят със силата на един кораб.
Ако това е истина, какво значение има къде се намира и дали въобще съществува бунтовническият свят!
Измина доста време, преди отново Аратап да го посети. Байрън се изправи неохотно на крака.
— Пристигнахме в околностите на въпросната звезда — уведоми го Комисарят. — Координатите, които ни съобщи Монархът, се оказаха верни.
— И?
— Само че е безсмислено да търсим планети наоколо. Нашите астронавигатори определиха, че звездата е свръхнова и е на по-малко от милион години. Дори някога и да е имало планети наоколо, били са унищожени. Сега звездата е от типа бяло джудже. Около нея не може да има планети.
— Тогава… — Байрън преглътна сподавено.
— Бяхте прав — довърши Аратап. — Не съществува никакъв бунтовнически свят.
ГЛАВА ХХII
Ето го!
Нищо от философията му не можеше да прогони чувството на съжаление, което изпълваше Аратап. От известно време бе заживял с мисълта, че продължава борбата на баща си. И той като него бе повел флотилия от кораби срещу враговете на Хана.
Но тези изпълнени с надежда дни бяха отминали и дори да е имало някакъв бунтовнически свят, сега вече го нямаше. Нямаше и врагове на Хана, нито нови светове за завладяване. А Аратап си бе останал само един Комисар, обкръжен от дребни житейски проблеми. Нищо повече.
И все пак от съжалението нямаше никаква полза. Нищо не можеше да постигне с него.
Младежът отсреща го разглеждаше уморено и Аратап с изненада си спомни, че двамата се бяха срещнали за пръв път едва преди месец. Момчето изглеждаше пораснало за този кратък период и сякаш се бе отърсило от страховете си. Не се ли беше прокраднала симпатия в сърцето му към него през тези последни дни?
— Реших да освободя Управителя и дъщеря му — заговори Аратап. — От политическа гледна точка това е най-разумното решение. Всъщност нямам голям избор. Ще ги освободя и ще ги изпратя на „Безжалостни“. Искате ли да пилотирате техния кораб?
— Освобождавате ли ме? — учуди се Байрън.
— Да.
— Защо?
— Вие спасихте моя кораб, а също и живота ми.
— Съмнявам се, че когато става дума за въпроси от държавнически характер, позволявате да ви командват чувствата.
Аратап едва не избухна в смях. Наистина харесваше това момче!
— Добре, ще изтъкна друга причина. Докато вървях по следите на опасна конспирация срещу Хана, за мен вие представлявахте заплаха. Но след като тя се оказа сапунен мехур и аз останах само с дребен лингейнски заговор, чийто лидер вече е мъртъв, вече не виждам във вас опасност. Всъщност дори е рисковано да държа вас и останалите затворени без видима причина. Ако процесът се проведе в лингейнско съдилище, той няма да е под пълния ни контрол. Неминуемо ще стане дума и за бунтовническия свят. И макар той да не съществува, мълвата ще се разпространи сред покорените от Тирани народи, защото хората ще сметнат, че няма дим без огън. Така сами ще създадем претекст за нови размирици, ще вдъхнем излишни надежди за бъдещето. А след това столетия наред ще трябва да се справяме с тези бунтове.