— Тогава превеждай, гадино! Не те моля за нищо повече! Не те моля да спреш ескадрата, която се готви да атакува Земята, не изисквам да сплашиш силните! Превеждай! Прави това, което правиш винаги!
Да те превеждам на силните? Вас ви разделя половин Галактика.
Нима това е пречка за теб?
За мен — не… Ти толкова отчаяно търсиш изход. Спасение за твоята планета?
Да!
Добре. Опитай. А аз… ще превеждам.
Това беше пропадане. Миг на абсолютна пустота — в която куалкуа обикаляше из раздробеното си съзнание, разпръснато из цялата Вселена. Допускайки ме ревниво до онова, което никога не показваше на други раси.
После видях светлина.
Не, не видях, още нямах очи за целта — усетих я. Куалкуа прехвърляше форми, създавайки ме отново. Вече не на блуждаещата планета в ядрото, а в света, който наричахме Цитаделата.
Интересно, защо?
Надигнах се от земята. Чужда почва, чужда трева, остра и къса синя четина под босите ми крака. Бях гол, тялото ми изглеждаше чуждо… и беше точно такова, между другото. Разбира се, куалкуа не ме беше пренесъл през пространството, само ме беше копирал.
Нали трябва да виждаш с кого говориш. И силните трябва да разберат с кого си имат работа.
Иронията в думите на куалкуа беше почти неуловима. Но аз се бях научил да я забелязвам и да я ценя — като случайно зрънце злато в пясъка.
— Благодаря — прошепнах аз само с устните си, докато заставах пред силните.
Това, което светеше в небето, съвсем не беше слънце, не. Това беше торп, най-странната и вероятно най-могъщата раса в Конклава. Разумен плазмоид, десеткилометров облак от чиста енергия, скован от силови полета, сякаш е с корсет. Някои считаха, че именно торп са главните в Конклава. Други мислеха, че те са безмозъчни роби на органичните раси. Не знаех отговора, но вероятно те с нищо не бяха по-добри или по-лоши от нас. Просто живи отломки от слънце. Торп се рееше някъде отвъд границите на атмосферата, но сияеше не по-слабо от земното слънце. Трудно ми беше да си представя как той възприема случващото се на повърхността.
А долу, върху безкрайната равнина, се бяха събрали представителите на всички останали силни. Осем раси, които притежаваха органични тела. Пространството беше насечено, разделено на сектори със сивкави стени. Всички сектори бяха с различни размери и това вече би станало разтърсващо откритие за всеки земен дипломат. Нима и силните не бяха равни помежду си?
Ето ги хиксоидите. Шест или седем личности. С червеникава окраска — интелектуалният елит. Прието беше да се смята, че обитателите на Хикси не се отличават с особен интелект, но и куалкуа винаги са били смятани за безпомощни изроди…
Даенло. Един-единствен. Шията му беше доста по-голяма от шията на носорог, но във всичко останало си приличаше с него. Само дето върху муцуната си нямаше костен израстък, а венец от дълги подвижни пипала.
Дженш… Дженш? Нима тези измъчени инженери, изглеждащи като кошмарен хибрид между пчела и маймуна, бяха силни? Не, не беше възможно… вероятно външна прилика… или все пак?
Кръглата площадка, върху която стоях, беше отделена от всички останали със същите такива сивкави стени. Наоколо имаше още пет нечовешки създания, но на Земята не знаеха нищо за тези силни. Известни бяха наименованията на само две раси — но иди разбери коя от тях коя е.
Не бях сам в кръга. До мен стоеше алар. Черната козина беше настръхнала, на гърлото му пулсираше безформената буца на куалкуа-преводач. Смешно беше да мисля за куалкуа в трето лице, след като в момента бях създаден от него. Не се ли беше откъснало от тази буца и куалкуа, което беше сътворило тялото ми?
— Командващ на червено-виолетовия флот — казах аз. — Върнах се с доклад.
Или тези гигантски мишки имаха железни нерви, или командващия им си го биваше. Отвърна само:
— Точно навреме.
Сиянието на торп в небето стана по-ярко. Навярно в момента тук беше нощ — може би нарочно бяха избрали нощта, за да може и този силен, неспособен да се спусне на повърхността, да се вижда.
И защо наричахме тази планета Цитаделата? Равнина до хоризонта, сякаш всичко е изгладено, само в далечината се извисяваше конусът на самотна планина. Никакви отбранителни съоръжения, циклопски здания или други атрибути на концентрирани сили на Конклава.
Самотният даенло се размърда в своя сектор. Тръгна напред — мъгливата стена се разпадна пред него и отново придоби плътност зад гърба му, пропускайки заедно с извънземния и остра миризма.
— Ти говориш от името на слабата раса човечество?