Когато този интервал от време изтече, върху нас се изсипа истинска лавина от събития.
Един глас внезапно викна по разузнавателния канал:
— „Пържени яйца“! Квадрат Алберт 2!
Подключих се незабавно към офицерската честота и извиках:
— Капитане! „Пържени яйца“ в квадрат Алберт 2. — Превключих, за да установя връзка с взводовете около мен. — Спешно съобщение! „Пържени яйца“ в квадрат Алберт 2!
Обади се и Дьо Кампо, който докладваше:
— Звуци от „пържени яйца“ в квадрат Адолф 3!
Предадох новината на Блеки и се прехвърлих отново на разузнавателната честота, където чух тревожен вопъл:
— Дървеници! Дървеници! ПОМОЩ!
— Къде?!
Никакъв отговор. Започнах да сменям каналите.
— Сержант! Кой докладва за поява на Дървеници?
Той отвърна отсечено:
— Излизат над града си около Бангкок 6.
— Бийте ги! — Включих се отново към Блеки. — Дървеници в Бангкок 6. Атакувам!
— Чух заповедта ти — спокойно отговори той. — Какво става в квадрат Истър 10.
— Истър 10…
Земята под мен се разтвори и аз се сгромолясах в яма, пълна с Дървеници.
Не можах да разбера веднага какво ме бе сполетяло. Не бях ранен; приличаше на падане сред клоните на дърво. Само че тези клони бяха живи и ме блъскаха и дърпаха в различни посоки, сякаш искаха да ме натикат в преизподнята, докато накрая жирокомпасите ми не сигнализираха за опасността и не се опитаха да ме задържат във вертикално положение. Озовах се на дълбочина десет или петнадесет фута и дневната светлина се скри от погледа ми.
После една вълна от устремени нагоре чудовища ме изтласка отново към светлината, пък и обучението ми си каза думата; рипнах и се приземих на нозете си, готов да се бия. Почти едновременно с това включих отново връзката.
— Пробив в Истър 10… не, по-скоро в Истър 11, където се намирам в момента. Огромна дупка, от която Дървениците се изливат като порой! Стотици! Даже повече!
Имах ръчен огнемет във всяка от ръцете си и ги изгарях, докато съобщавах.
— Изчезвай оттам, Джони!
— Слушам! — понечих да скоча.
После се спрях, отпуснах пръста на спусъка и хубавичко се огледах, защото неочаквано осъзнах, че би трябвало вече да съм мъртъв.
— Поправка — казах аз, като се озъртах трескаво, за да повярвам на очите си. — Пробивът в Истър 11 е лъжлива маневра. Няма никакви войници.
— Повтори.
— Истър 11. В пробива участват само работници. Не се виждат никакви войници. Обграден съм от Дървеници, които продължават да се изсипват навън от отвора, но нито една от тях не е въоръжена. Тези, които се намират около мен, имат всички типични черти на работници. Оказва се, че въобще не съм бил атакуван. — И добавих: — Капитане, възможно ли е това да е само номер за отвличане на вниманието, а действителният им натиск да се осъществи някъде другаде?
— Възможно е — съгласи се той. — Твоето съобщение е препратено право в щаба на Дивизията, така че нека те да си поблъскат главите върху него. А ти се поразтъпчи наоколо и се увери в правотата на сведението си. Не се отпускай при мисълта, че всички са работници. Може да те сюрпризират неприятно.
— Слушам, капитане.
Подскочих високо и надалеч с намерението да се измъкна от това море напълно безопасни, но отвратителни чудовища.
Докъдето ми стигаше погледът, каменистата равнина-плато бе покрита с пълзящи черни форми, които щъкаха във всевъзможни посоки. Аз задействах във въздуха контрола на реактивните струи и подсилих скока си, като същевременно креснах по общата честота:
— Хюз! Докладвай!
— Дървеници, мистър Рико! Милиони Дървеници! Опитвам се да ги подпаля!
— Хюз, вгледай се в тези Дървеници по-отблизо. Между тях има ли въоръжени? Не са ли всички работници?
— Ами…
Приземих се и отнобо подскочих. Той продължи:
— Прав сте, сър! Как се досетихте?
— Присъедини се към своята група, Хюз.
И пак превключих.
— Капитане, няколко хиляди Дървеници наизлязоха тук от много дупки… трудно ми е да определя от колко. Не бях атакуван. Повтарям, изобщо не бях нападнат. Ако сред тях има войници, то те се въздържат от стрелба. Вероятно се крият и използват работниците за камуфлаж.