Капитанът не отговори.
От лявата ми страна избухна ослепителна експлозия, последвана веднага от друга, съвсем същата, но далеч откъм дясната половина на зараждащата се фронтова линия. Автоматично отбелязах часа и координатите на взрива.
— Капитан Блекстоун, отговорете…
Бях достигнал най-горната точка на моя отскок и се потърсих с поглед неговия сигнален фар, но хоризонтът в далечината бе закрит от ниските хълмове на Квадрат Блек 2.
Превключих отново на другия канал:
— Сержант! Можеш ли да се свържеш с капитана и да му предадеш съобщение вместо мен?
В същия миг сигналът на моя взводен сержант премигна върху дисплея на шлема ми и угасна. Зададох приблизително направление на скафандъра си и веднага щом успях да го активирам, се понесох с максимална скорост. Бях престанал да наблюдавам монитора, за да следя разположението на хората си, моят сержант ръководеше взвода, тъй като бях зает — отначало с прослушването на почвата, а през последните няколко минути бях отделил от ценното си време, за да пообщувам с хилядите Дървеници, които ми се натресоха на главата. В увлечението си бях изоставил всичко, следях само за сигналите на сержанта и капралите, които ми позволяваха да се ориентирам в обстановката.
Огледах набързо временната схема на монитора, после повиках Брамби, Куна и командирите на групи:
— Куна! Къде е взводният сержант?
— Той влезе в една дупка, за да разузнае, сър.
— Предай му, че съм на път към вас.
Превключих честотите, без да изчакам отговор.
— Първи взвод на Черна гвардия до Втори взвод — отговорете!
— Какво има? — изръмжа лейтенант Хорошен.
— Не мога да се свържа с капитана.
— Няма и да успееш. Той е вън от играта.
— Убит ли е?
— Не, но има затруднения с енергийното захранване на скафандъра си, тъй че сега се е изключил напълно.
— Тогава ти си ротен командир в момента…
— Добре де, и какво от това! Помощ ли ти трябва?
— Ъ-ъ… не. Не, сър.
— Тогава замълчи — каза спокойно Хорошен, — докато не забележиш, че наистина си на зор. Тук едва удържаме натиска им.
— О’кей.
Неочаквано почувствах, че и на нас май ни се беше струпало повече, отколкото можехме да понесем. Докато разговарях с Хорошен, аз превключих монитора си на пълна картина и близка дистанция, тъй като почти бях стигнал до взвода си. Видях как сигналите на първо отделение изчезваха един по един, като най-напред се изгуби този на Брамби.
— Куна! Какво става с първо отделение?
— Те последваха взводния сержант вътре. — Гласът на Куна звучеше някак неестествено от напрежението.
Възможно е в някой от учебниците подобна ситуация да е била описвана и проанализирала, но аз не съм попадал на такъв учебник. Нима Брамби е действал без заповед? Или пък е получил от началството заповеди, които бях пропуснал? Тъй или иначе, човекът вече се бе шмугнал в тунела на Дървениците и беше извън видимостта и чуваемостта на техническите уреди. Не беше ли дошло време и аз да зарежа инструкциите и да търтя подире му? Утре щяхме да обсъждаме моралната страна на въпроса. Ако изобщо ни има утре…
— Добре! — въздъхнах аз. — Връщам се при вас веднага.
Последният ми скок ме запрати над тях; видях една Дървеница от дясно и я очистих, додето се приземявах. Със сигурност не беше работник, защото стреляше на поразия, преди да й видя сметката.
— Загубих трима души — Куна се задъхваше. — Не зная какво е станало с Брамби. Те изскочиха от три места едновременно и тогава дадохме жертвите. Но сега ги прочистваме…
Бях скочил отново, когато ударната вълна ме подхвана и ме отхвърли настрани. Дали това не бе една от „тапите“, които нашите сапьори бяха поставили, за да запушат подземния им проход?
— Първо отделение! Пригответе се! Възможна е нова ударна вълна!
Паднах направо върху група от три-четири Дървеници. Те не бяха мъртви, но не бяха годни и да се сражават — едва мърдаха. Скочих и им изпратих една граната на раздяла.
— Бийте ги точно сега, момчета! — извиках аз по общия канал. — Те са зашеметени. И знайте, че следващият взрив…
Втората вълна ме грабна, докато произнасях последната реплика. И все пак тя бе далеч по-слаба от онази, която ни насмете преди малко.
— Куна! Събери отделението си! Заемете се веднага с Дървениците, но бъдете предпазливи!
Отзивът на моето повикване бе вял и бавен. Липсваха твърде много звена от веригата поне според моя монитор, който отчиташе физическите параметри на редниците. Затова пък на Дървениците взривът им бе дошъл на нагорно. Огледах се и набързо докопах половин дузина Дървеници, които пречуках без угризения на съвестта. Последната от тях живна миг преди да я подпаля и се опита да ме връхлети. Защо взривната вълна ги засегна по-силно, отколкото нас? Защото не носят скафандри ли? Или пък някой от техните скрити под земята „диригенти“ бе получил долу мозъчно сътресение?