— Така че аз сам поставен тук като плашило, за да ви обезсърчавам, момчета. Погледнете това. — Той помръдна стола си настрани, за да се уверим, че няма крака. — Нека допуснем, че не ви изпратят да копаете тунели на Луната или да изпълнявате ролята на опитно морско свинче за изучаване на неизвестни болести на нови планети поради очевидна липса на талант. Да предположим, че направим бойци от вас. Погледнете ме — това е което може да ви сполети след всичко… ако не се сдобиете с дървено пардесю и при родителите ви не пристигне телеграма с „дълбоки и искрени съболезнования“. Което е по-вероятно, защото в наше време няма много ранени при тренировка или в битка. Обикновено си получаваш своето и те хвърлят в ковчега. Аз съм едно рядко изключение; бях късметлия… макар че вероятно вие не бихте нарекли това късмет.
След кратка пауза той допълни:
— И тъй, момчета, защо не вземете да се приберете в къщи, да отидете в колеж и по-сетне да станете химици или застрахователни агенти, или пък каквото и да е? Един срок в армията не е детски лагер; това е действителна военна служба, груба и опасна дори в мирно време… Не е ваканция, нито пък романтично приключение. Е?
— Тук съм, за да се запиша — каза Карл.
— Аз също.
— Вие разбирате ли, че на вас в крайна сметка не ви се позволява да избирате вида и характера на службата си?
— Мислех, че можем да заявим предпочитанията си? — обади се отново Карл.
— Несъмнено. Но това е последният избор, който ще направите до края на вашия срок. Офицерът разпоредител ще обърне внимание на вашата молба. И все пак, първото, което той ще стори, е да провери дали има нужда от несръчни духачи на стъкла тази седмица — и ще ви уверява, че трябва да сте щастливи, защото току-що сте попаднали на служебното си място. После неохотно ще признае, че изборът ви трябва да бъде спазен и че ви се отваря работа по спазването му — вероятно някъде на дъното на Тихия океан; тогава ще изследва вашите вродени способности и подготовка… Приблизително двадесетина пъти ще изглежда принуден да признае, че уж всичко съответства и вие получавате желаното… докато някой практичен шегобиец с по-нисък чин не ви даде неотложни заповеди и не ви изпрати да свършите нещо съвсем различно. Но останалите двадесетина пъти офицерът ви разочарова и решава, че именно вие сте му нужни, за да проведе полево изпитание на спасително оборудване на Титан. На Титан е мразовито — замислено добави сержантът. — И е учудващо колко често експерименталното оборудване не успява да проработи. Трябва да се осъществят пробни полеви тестове все пак — тези проклети лаборатории никога не съумяват да получат отговорите на всички въпроси, свързани с практическото оцеляване.
— Аз мога да отида в електрониката — наблегна Карл, — ако има незаети работни места там.
— Така ли? А каво ще кажеш ти, детко?
Аз се колебаех — и внезапно съвсем отчетливо осъзнах, че ако сега не взема самостоятелно решение, през целия си останал живот ще се чудя струвам ли нещо в действителност или съм просто „синчето на боса“.
— Ще си опитам късмета.
— Ясно. Бог ми е свидетел, че се помъчих да ви вразумя. Носите ли вашите удостоверения за раждане със себе си? И позволете ми да видя училищните би дипломи.
Десет минути по-късно ние бяхме на най-горния етаж, където ни бучеха, опипваха и ни направиха флуороскопия. Реших, че целта на този физически преглед не е да установят дали си здрав или не, а да ти намерят болест даже там, където я няма. Те дават мило и драго да успеят в начинанието си, но ако опитът им не сполучи, вътре си.
Попитах един от докторите какъв процент от мъчениците, които искат да постъпят в армията, успяват да преминат през ситото на физическия преглед. Той ме изгледа слисано:
— Защо, ние не проваляме нарочно никого. Законът не ни позволява.
— Извинете ме, докторе, но тогава какво е предназначението на този парад?
— Имаме точно определена цел, — отвърна той, удряйки ме по коляното с чукчето, при което аз се сепнах — и тя е да разберем какви длъжности сте способен да заемате. Макар че дори да дойдехте тук на инвалиден стол или сляп като къртица, при положение, че сте достатъчно глупав да настоявате за записване, пак биха ви намерили някое безсмислено занятие. Да броите нещо опипом, например прешлените на гъсеницата. Единственият начин, по който можете да се провалите, е психиатърът да сметне, че не сте способен да разберете даже клетвата.
— Хм, докторе, вие имахте ли медицинско образование, когато постъпихте на служба? Или те решиха, че трябва да станете доктор и ви изпратиха да се учите?