— Мен ли? — Изглеждаше ми шокиран. — Млади момко, нима приличам на пълен идиот? Аз съм цивилен волнонаемен.
— О, извинете, сър.
— Не се обидих. По мое мнение военната служба е за мравки, повярвайте ми. Виждам ги как си отиват, виждам ги и често да се връщат тук — ако въобще се завърнат. Виждам какво ги е сполетяло. И за какво е всичко? Една чисто абстрактна, минимална политическа привилегия, която е само на думи, която не им носи нито цент и която повечето от тях не са компетентни да използват разумно. Ех, ако биха позволили на медиците да движат нещата — но не се сещат за това; ти би могъл да си помислиш, че говоря предателски, но ако си достатъчно умен да преброиш до десет, ще се откажеш, докато все още можеш. Ето, предай тези книжа обратно на наемащия сержант — и запомни какво ти казах.
Върнах се в кръглия хол на ротондата. Карл вече беше там. Флотският сержант огледа книжата ни и каза начумерено:
— Изглежда вие и двамата сте направо неприлично здрави. Във всеки случай достатъчно, за да получите дупка от куршум в главата. А сега да уредим някои формалности.
Той натисна рязко един бутон и в стаята влязоха две секретарки, едната стара, със заядливо лице и стойка на бойна алебарда, а другата изящна и миловидна.
Той посочи към нашите формуляри с резултатите от физическите изследвания, удостоверенията ни за раждане и дипломите ни, при което произнесе с безпристрастен тон:
— Приканвам ви и ви препоръчвам, поотделно и заедно, да изследвате валидността на тези документи и да определите, всяка независимо от другата, какво отношение имат те към тези двама мъже, които стоят тук във ваше присъствие.
Жените се отнесоха към това като към рутинна дейност, а и за тях то си беше всекидневно задължение: те внимателно прегледаха всеки документ, взеха отпечатъци от пръстите ни и хубавичката постави бижутерска лупа на окото си, за да сравни отпечатъците на палците ни от времето на рождението ни с тези от днешния ден. Тя направи същото и с подписите. Това действие се проточи толкова дълго, че започнах да се съмнявам в собствената си самоличност.
Накрая флотският сержант се обади:
— Открихте ли потвърждение на тяхната настояща компетентност да положат клетва за вярна служба?
— Открихме — каза по-възрастната, — приложено към резултатите от физическия преглед едно надлежно заверено заключение от авторитетна и упълномощена комисия от психиатри, които заявяват, че всеки от тях е умствено нормален и следователно годен да положи клетва и че никой от тях не се намира под влияние на алкохол, наркотици и други обезсилващи опиати, нито под хипноза.
— Много добре. — Той се обърна към нас. — Повтаряйте след мен: Аз който съм в законна възраст, по своя собствена свободна воля…
— Аз — подехме в един глас — който съм в законна възраст, по своя собствена свободна воля…
— …без принуждение от какъвто и да било вид, при отсъствие на странични стимули и след като бях надлежно запознат и предупреден за значението и последствията от тази клетва…
— …встъпвам в редовете на Службата на Земната федерация за срок, не по-малък от две години, както и за толкова дълъг период, колкото изискват потребностите на Службата и ако е необходимо…
(Аз предъвках малко тази част от клетвата. Мислех, че „срокът“ е двегодишен, поне тъй се подразбираше от всички досегашни разговори. Мигар ни вербуваха за цял живот?)
— Заклевам се да съблюдавам Конституцията на Федерацията и да я защитавам от възможни врагове, били те на Земята или извън нея, да пазя конституционните свободи и привилегии на всички граждани и представители на закона, да охранявам сигурността на принадлежащите към федерацията държави и територии, да изпълнявам такива задължения от всякакъв законен характер, които могат да ми бъдат възложени с нареждане от властите…
— …да се подчинявам на всички законни заповеди на Върховния Главнокомандващ на Земната служба и на всички офицери или упълномощени лица, поставени над мен…
— …да изисквам такова подчинение от всички членове на Службата, други лица или не-човешки същества, които по законен път са поставени под моя разпоредба…
— …и когато бъда почетно уволнен след изтичането на пълния ми срок на активна служба и сменя своя статус, да изпълнявам всички задължения и обязаности и да се радвам на всички привилегии на федерален гражданин до края на своя естествен живот, при условие, че не бъда лишен от тях чрез присъда…
Поразително. Мистър Дюбоа беше анализирал пред нас клетвата в час по история и морална философия и ни беше принудил да я заучим фраза по фраза, но действителната й сугестивна сила се чувства едва когато този поток от думи се слее в едно неразчленимо цяло, тежко и неспирно като препускаща квадрига.