Същата нощ ни вдигнаха по тревога в два часа.
Скоро можах да оценя домашния лукс на две или три дузини топли тела, към които се да притискаш нощем. След дванадесет седмици ме захвърлиха едва ли не гол в един примитивен район на Канадските скали и аз трябваше сам да си проправям път четиридесет мили през планините. Направих го — и мразех армията на всеки сантиметър от пътя.
При все това не бях в много окаяно състояние, когато се завърнах да доложа, че съм изпълнил поставената ми задача. Няколко зайци не успяха да ми избягат, така че аз не бях нито съвсем гладен… нито съвсем гол, макар тялото ми да бе покрито с мръсотия; носех чудесно, топло, дебело кожено палто и мокасини на нозете си — струва ми се, че нашите пещерни предшественици не са били чак такива будали, за каквито обикновено ги мислим.
Другите, които не се бяха уволнили, преди да се подложат на теста за оцеляване, също съумяха да преодолеят препятствията — всички, освен две момчета, които загинаха в самота при този изпит. После ние се върнахме в планините и загубихме тринадесет дни, за да ги търсим. Придружаваха ни хеликоптери, които кръжаха над нас, за да ни насочват. В издирването бяха включени всички комуникационни системи, с които разполагахме. Нашите инструктори, в енергийни командни костюми, бяха пристигнали да надзирават лично действията ни и да претърсват заедно с нас — защото Подвижната пехота не изоставя своите, докато съществува и най-малката надежда за тяхното спасение.
Погребахме ги с всички почести в духа на „Тази Земя Е Наша“ и с посмъртно звание сержант, така че те бяха първите от нашия новобрански полк, които се издигнаха толкова високо — защото от един капсулен воин не се очаква непременно да остане жив (да умре е част от занаята му)… но в Пехотата се грижат твърде много за това как ще умреш. Трябва да полагаш усилие до последния миг и да останеш с вдигната глава до края.
Брекинридж беше единият от загиналите; другият беше едно австралийско момче, което не познавах. Те не бяха първите, които умряха по време на изпитание. Не бяха и последните.
V
Но това стана след като вече бяхме напуснали лагера „Артър Къри“, а междувременно се бяха случили много други неща. Бойното обучение включва строева подготовка, военни учения и военни маневри, при които използвахме всичко, от голи ръце до имитация на ядрени оръжия. Не знаех, че съществуват толкова много различни начини за водене на война. Ако си мислите, че ръцете и краката не са оръжия, значи не сте виждали как сержант Зим и капитан Франкел, нашият батальонен командир, демонстрират преимуществата на ръкопашния бой. Обучението водеше и малкият Шуюми, винаги усмихнат и вежлив — Зим веднага назначи Шуюми инструктор с тази цел и изискваше от нас да изпълняваме безпрекословно заповедите му, макар че не бяхме задължени да му отдаваме чест и да го наричаме „сър“.
Когато намаляхме числено, а званията ни се увеличиха, Зим престана да ни притеснява с формалности, освен с прегледа, и отделяше все повече време за индивидуални тренировки, като подпомагаше при това ефрейторите-инструктори. Той можеше да сее смърт с всичко, до което се докоснеше, но имаше особено предпочитание към ножовете. Изработи си свой нож и го балансира собственоръчно, като отказа да използва стандартните сечива, които се употребяваха от останалите бойци. Отношението му към нас се промени — той стана непоносим, вместо да е напълно противен, какъвто беше дотогава и почна да проявява търпимост към неизбежните глупави въпроси, които му задавахме в процеса на бойната подготовка.
Веднъж, по време на едно от двеминутните прекъсвания за почивка, които ни се полагаха при смяната на различните занимания, едно от момчетата — хлапак на име Тед Хендрик, го попита:
— Сержант? Това хвърляне на ножове е забавно… но защо трябва да го изучаваме? Каква е възможната практическа полза от него?
— Ами ако предположим, че всичко, с което разполагаш, е един нож? — каза Зим. — Или че дори и той липсва? Какво ще предприемеш? Просто ще си кажеш молитвата и ще умреш? Или ще нападнеш врага и ще му дадеш да разбере колко струва по някакъв друг начин? Синко, това е жестока действителност, а не игра на дама, която можеш да захвърлиш, в случай че се окажеш победен.