— Ами! Капитанът ще се реши ли на един малък облог?
— А? Така както си седя зад бюрото и се разплувам все повече на въртящия се стол? Дали имам шанс? Едва ли, докато ти не се съгласиш да се биеш с единия крак, потопен в кофа с цимент. Ако се поизпотим здраво, ако си наместим взаимно кокалите и си разменим по няколко цицини, докато трае спарингът, вероятно ще бъдем в състояние да спим добре тази нощ, необезпокоявани от мисълта за всички мамини синчета, които се намират под наше попечителство.
— Ще бъда там, капитане. Не яж твърде много на вечеря — самият аз имам нужда да отработя няколко упражнения.
— Аз няма да вечерям; ще си седя тук и ще се трудя над този доклад… в който полковият командир любезно ще благоволи да надникне веднага след своята собствена вечеря… и за което някой, чието име няма да споменавам, ме подреди преди два часа. Така че аз може да закъснея малко за нашия „валс“. Върви си сега, Чарли, и не ме безпокой повече. Ще се видим в осем часа.
Сержант Зим излезе така стремително, че аз едва успях да се наведа и да се престоря, че завързвам ботите си, така че да остана извън полезрението му зад шкафа с документите. Капитан Франкел вече се провикваше:
— Дежурният! Дежурният! Дежурният! — три пъти ли трябва да те викам? Как се казваш? Запиши се за един час извънреден наряд с пълно бойно снаряжение. Намери командирите на роти Е, F и G, поздрави ги от мен и им кажи, че ще ги приема преди развода. Отскочи да моята палатка и ми приготви чиста униформа, фуражка, оръжието с кобура, обувки, ленти — никакви медали. Донеси всичко тук. После изтичай до лекаря преди следобедното записване на болните — щом можеш да се почесваш с тази ръка, както съм те виждал да правиш, рамото ти не може да е чак толкова скапано. Разполагаш с тринадесет минути — на бегом, войнико!
Изпълних нарежданията, като успях да хвана двама от ротните при душовете на старшите инструктори (ординарецът има право да ходи навсякъде), а третият зад бюрото му; заповедите, които получаваш, не са невъзможни за изпълнение, те просто изглеждат такива, защото са почти невъзможни. Тъкмо занесох формата на капитан Франкел, когато прозвуча сигналът за записването на болните. Без да вдига очи от бумагите си, той изръмжа:
— Отменям онзи извънреден наряд. Свободен си.
Върнах се в ротата точно навреме, за да си навлека друго извънредно дежурство заради униформата: „Неопрятен, два непоряда“ и за да видя печалния край на престоя на Тед Хендрик в Мобилната пехота.
Ето защо имах толкова много за обмисляне, докато лежах буден тази нощ в палатката. Знаех, че сержант Зим работеше за десетима, но никога не бях забелязвал, че той не е напълно безкритичен към себе си и към това, което вършеше. Изглеждаше толкова самодоволен, толкова самоуверен и същевременно примирен със света и със себе си.
Идеята, че този непобедим робот може да чувства, че се е провалил в нещо, че може да бъде засегнат така дълбоко и персонално унизен, та искаше да избяга и да се скрие зад извинението, че неговото напускане ще бъде „най-доброто за бойната част“ направо ме порази — в известно отношение дори повече, отколкото наказанието на Тед.
Щом като и капитан Франкел бе съгласен с него — по отношение сериозността на провала — че чак му натри носа! Сержантите не ги сдъвкват и изплюват; напротив, сержантите вършат това с подчинените си. Закон на природата. Но трябва да се признае, че обвинението, което Зим беше получил и преглътнал, беше така потискащо и смразяващо, че предизвика най-впечатляващото откровение, което някога бях чувал от сержант, а капитанът дори не беше повишил тон.
Цялото произшествие беше така абсурдно и непривично, че аз никога не се изкуших дори да го спомена пред някой друг.
А самият капитан Франкел… Ние не се виждахме често с офицерите. Те се показваха на разводите, появявайки се в последния момент и не правеха нищо, което поне малко да ги озори; те ни проверяваха веднъж седмично, като правеха забележки на сержантите и даваха наставления, които неизменно означаваха неприятност за някой друг, но не и за тях. Те решаваха всяка седмица коя рота е завоювала честта да охранява полковото знаме. Освен това, понякога те неочаквано се пръкваха на изненадващи проверки, изрядни, невинни, далечни и леко ухаещи на одеколон — и отново си отиваха.
Е, един или неколцина от тях винаги ни съпровождаха на традиционните маршове и походи, а капитан Франкел два пъти беше демонстрирал своята виртуозност на la savate. Но офицерите, реално погледнато, не полагаха действителен труд и не изпитваха никакви притеснения, защото сержантите стояха под тях, а не над тях.