Когато изкачи този духовен връх, ти почувства нещо ново. Може би не намираш думи да го изразиш (зная, че аз не успях, когато бях новобранец). Така че може би ще разрешиш на по-стария боен другар да изрече нужните слова, тъй като употребата на абстрактни думи често пъти ни помага при обстоятелства като тези. Най-благородната орис, която човек може да понесе, е да положи собственото си смъртно тяло между обичания от него дом и опустошението на войната. Тези думи не ми принадлежат, разбира се, както скоро ще узнаеш. Това е един непреходен принцип на всяко място, по всяко време, за всички хора и всички народи. Първичните истини не могат да се променят и след като веднъж проницателният човек е изразил някоя от тях, вече не е необходимо, независимо колко се изменя светът, и ти да ги формулираш отново.
Позволи ми да науча нещо повече за теб, моля те, ако можеш да отделиш на един възрастен човек малко от своето безценно време за сън, за да му драснеш набързо едно кратко писъмце. И ако ти се случи да попаднеш на някой от моите бивши колеги, предай им най-горещия ми привет.
На добър час, войнико! Ти ме направи горд.
Подписът беше също толкова учудващ, колкото и самото писмо. Старият кисел мърморко е бил полковник? Нашият тукашен командир беше само майор. Мистър Дюбоа никога не намесваше званието си в училищните дела. Предполагахме (ако въобще сме се замисляли върху това), че е бил обикновен ефрейтор, на който му се е наложило да напусне, когато е загубил ръката си и е бил пренасочен на по-лека работа — да преподава курс, при който не трябваше да се провеждат изпити, а само да се проверява присъствието. Разбира се, ние знаехме, че той беше ветеран, тъй като преподавателят по история и морална философия трябва да има статут на гражданин. Но чак пък МП? Сега погледнах на него по новому. Беше предвзет, малко надменен, но жилав и стегнат, от типа на учителите по танци — в сравнение с него ние наистина приличахме на маймуни.
Докато марширувах назад към лагера, размишлявах за това впечатляващо писмо. Най-малкото то не звучеше като нещата, които някога Дюбоа казваше в училище. Е, нямам предвид, че съдържанието противоречеше на класните му проповеди; просто беше издържано в по-друг стил. От кога един полковник нарича насаме новобранеца „другар“?
Когато той беше само „мистър Дюбоа“ и аз бях един от неговите хлапаци, който трябваше да си изкара курса, той сякаш изобщо не ме забелязваше — освен веднъж, когато ме оскърби, като вметна, че имам твърде много пари, но нямам достатъчно разум. (Моят старец можеше да ми купи училището и да ми го подари за Коледа — нима това е престъпление? То е въпрос на бизнес.)
Дюбоа с монотонен глас ни обясняваше понятието „стойност“, сравнявайки теорията на Маркс с ортодоксалната теория за „ползата“.
— Разбира се, — говореше мистър Дюбоа, — марксисткото определение за стойност е смехотворно. Колкото и труд да хвърлите, вие не бихте могли да превърнете купчина боклуци в ябълкова торта; стойността на боклуците при всички случаи си остава нулева. Известно е, че нескопосаната работа лесно може да намали стойността; един готвач без талант може да превърне тестото и ябълките — вече носещи стойност — в една негодна пихтия. И обратното, един голям готвач може да приготви от същите тези материали сладкиш с по-голяма стойност, отколкото обикновената торта, без да полага повече усилия, отколкото един посредствен готвач използва при направата на посредствения сладкиш.
Тази кухненска илюстрация събаря всички доводи на максистката теория — лъжливите постановки, от които изхожда целият комунизъм. От друга страна, тя потвърждава правилността на общоприетото, основано на здравия смисъл определение от позициите на теорията за „ползата“.
Тук Дюбоа беше размахал пръста си към нас.
— Въпреки че — събудете се, върнете се в час! — Въпреки че раздърпаната стара мистика на „Капиталът“ е надута, измъчена, объркана и невротична, ненаучна и нелогична, този помпозен измамник Карл Маркс е имал просветление за една много важна истина. Ако притежаваше аналитичен ум, той можеше да формулира първата адекватна дефиниция за стойността… и тогава тази планета можеше да бъде спасена от много беди и нещастия.
— Или пък можеше и да не бъде, — добави той. — Ти!
Станах като изстрелян.