И тъй като все още не са успели да изобретят машината, която ще ни замени, измислят за нас някой симпатични устройства, които ни помагат. В частност, костюмът.
Няма нужда да ви описвам как изглежда той, тъй като толкова често го изобразяват в списания и книги. Облечен в него, ти приличаш на голяма стоманена горила, въоръжена с оръжия с горилски размери. (Може би това е причината, поради която всеки сержант обикновено започва забележките си към нас с „Вие, маймуни“… Изглежда ми съвсем правдоподобно обаче твърдението че и сержантите на Цезар са използвали същото обръщение.)
Но костюмите са значително по-мощни от една горила. Ако на някой МП в костюм му се наложи да се пребори с една горила, горилата ще бъде смазана, докато МП и костюмът му едва ли ще претърпят сериозни пластически изменения.
„Мускулите“, псевдо-мускулатурата, наречете ги както искате, са носители на цялата тази енергия, която го отличава от обикновения скафандър. Енергийният костюм е така гениално проектиран, че на теб да не ти се налага да го контролираш; ти просто го носиш, тъй както носиш дрехите си или кожата си. За да управляваш кораб, първо трябва да се научиш да пилотираш; това отнема дълго време и изисква да притежаваш пълен набор от рефлекси, безукорна физическа подготовка и специфично поведение. Дори за да караш велосипед, трябва да придобиеш умения, различни от тези, които са ти необходими, за да ходиш на два крака. Пилотирането на космическите кораби е професия за акробати с математическо мислене.
Но костюма ти просто си го носиш.
Тежи две хиляди фунта, когато е напълно комплектован — още от първия път, когато се наместиш в него, ти можеш незабавно да започнеш да ходиш, да бягаш, да лягаш, да повдигаш яйце, без да го счупиш (трябва да потренираш известно време, но нали всичко се подобрява с практика), да танцуваш джига (ако можеш да я танцуваш и без него, разбира се) — както и да прескочиш най-близката сграда и да се приземиш като перце.
Тайната се крие в обратната връзка и в ефекта на усилването.
Не ме питайте да ви обяснявам подробно какво представлява отвътре един костюм; не мога, но нали и най-добрите концертиращи цигулари не се захващат да измайсторят собствената си цигулка? Аз мога да правя временна поддръжка, полеви ремонт и проверка на триста четиридесет и седемте пункта от „студено“ до „готов за носене“ и това е всичко, което се очаква от един скапан МП. Но ако моят костюм действително се повреди, аз викам „доктора“ — един електромеханичен инженер, който е щабен офицер от флота, обикновено лейтенант (разбирай „капитан“ за нашите рангове). Той е прикомандирован към корабния екипаж на войсковия транспорт, или пък е назначен в главната квартира на полка в някой лагер от типа на „Къри“ — съдба, по-лоша и от тази на военния моряк.
Ако се интересувате от изображенията, стереотипите на работа и схематиката на „физиологията“ на костюма, можете да откриете повечето сведения за тях във всяка достатъчно голяма обществена библиотека. За малкото количество засекретени факти трябва да си потърсите като източник надежден вражески агент — казвам „надежден“, защото шпионите са твърде обиграни; много е вероятно да ви пробутат данни, които можете свободно да намерите в обществената библиотека.
Но ето как работи костюмът, ако оставим настрани диаграмите. Вътрешността му е осеяна от стотици рецептори, които реагират на всяко давление. Когато раздвижиш ръката си, възниква налягане върху рецепторите. Костюмът го усеща, усилва го и извършва движението заедно с теб, за да снеме налягането от отдалите своята команда рецептори. Това е объркващо, но обратната връзка в началото винаги е една объркваща идея, макар че тялото ти е прибягвало до нея още по времето, когато като бебе си престанал да риташ безпомощно. Малките деца все още се учат да ходят и са непохватни. Зрелите и възрастните хора извършват координирани движения, без да знаят, че някога са ги научили. Човекът, боледуващ от Паркинсонова болест например, е снижил значително възможностите на организма си за контрол върху обратната връзка.
Костюмът разполага с енергийно захранване, което му позволява да съчетава отделните движения и да ги усилва. Ти действаш, без въобще да се замисляш за енергийните му възможности. Скачаш и този тежък костюм също скача заедно с тебе, но много по-нависоко. В момента на скока се включват реактивните двигатели, които многократно усилват импулса, получен от мускулите на краката, давайки ти триструен тласък, чиято ос на налягането преминава през центъра на тежестта ти. По този начин прескачаш над обекта, който трябва да преодолееш и започва следващата фаза, при която се спускаш също толкова бързо, колкото си се издигнал… Костюмът регистрира началото на спускането посредством специален апарат (един вид просто устроен радар) при което отново прекъсва съвсем точно потока на реактивните струи, за да смекчи кацането ти, без да е необходимо да се замисляш особено.