Ето в какво се състои чудото на бронескафандъра: не трябва да мислиш вместо него. Не трябва да го управляваш, да го насочваш, да оправяш грешките му, да оперираш с него; ти просто го носиш и предаваш заповеди непосредствено чрез своите мускули, а той осъществява докрай онова, което твоите мускули се искат да сторят. Оставя те със свободно съзнание, за да боравиш спокойно с твоите оръжия и да се съобразяваш с обстоятелствата около теб… което е от върховна важност за всеки пехотинец, който иска да умре в леглото си. Ако натовариш един боец с много джунджурии, за които трябва да внимава, някой, който е много по-просто екипиран — да кажем някой абориген с каменна брадва — ще го издебне и ще го прасне по главата, докато онзи се опитва да разчете многобройните показания на своите датчици.
Изкуствените „очи“ и „уши“ също са конструирани така, че да ти помагат, без да отвличат вниманието ти. Да приемем, че разполагаш с три аудиомрежи, което е нещо обичайно за един боен костюм. Контролът на честотите, който трябва да поддържа тактическата сигурност, е твърде сложен. Има поне по две честоти, работна и резервна, за всяка мрежа. Тъй като и двете са необходими, за да бъде получен който и да е сигнал при нужда, всяка от тях се намира под контрола на един цезиев уред с превключвател, сверен до микросекундата с другия край — но всичко това не е твой проблем. Ако искаш мрежа А до своя взводен командир, включваш се веднъж — за мрежа В, включваш се два пъти — и т.н. Ларингофонът е залепен за гърлото ти, слушалките са в ушите ти и не могат да бъдат измъкнати лесно; само говориш. Освен това, акустичната система, която включва външните микрофони от двете страни на твоя скафандър, ти осигурява двустранно чуване на звуците от непосредствения фон, който те заобикаля, все едно че си гологлав. Ако искаш, можеш да заглушиш шумния си съсед и да не пропуснеш това, което взводният ти командир казва, като просто си завъртиш главата настрани.
Тъй като главата е единствената част от твоето тяло, която не участва в работата на рецепторите за налягането, които контролират мускулите на костюма, ти използваш главата си — мускулите на челюстта си, брадичката си, врата си — за да превключваш аудио и видео апаратурата си и ръцете ти остават свободни, за да се биеш. Една платка под брадичката държи всички датчици за изкуственото зрение. Мониторите са преместени върху предната вътрешна страна на шлема ти, пред челото. Цялото това оборудване на скафандъра те превръща в хидроцефална горила, но ако имаш късмет, врагът няма да бъде жив достатъчно дълго, за да се дразни от външния ти вид и това е едно много удобно решение. С времето свикваш да отчиташ моментално показанията на всички датчици, да установяваш връзка, да сменяш каналите, да определяш местонахождението на шефа си, да проверяваш своите хора по фланговете, въобще всичко.
Ако изметнеш главата си подобно на кон, притесняван от муха, твоите инфравизьори се издигат върху челото ти с леко приплъзване, а ако я тръснеш надолу, те автоматически слизат. След изстрел костюмът сам прибира ракетната ти установка, докато отново не ти потрябва. Мога да изброявам още дълго, удачните приспособления ще съставят цял списък. Тук влизат снабдителите за вода и въздух, жироскопите за поддържане на равновесието и т.н. — целта на всички устройства е една и съща — да те освободят от странични грижи, за да си свършиш работата.
Разбира се, управлението на системите в скафандъра изисква практика и ти се упражняваш, докато не автоматизираш действията си и не достигнеш онази естественост, с която си миеш зъбите. Но само за да носиш костюма, да се движиш с него, почти не е нужна практика. Тренираш най-вече скока, защото, макар че скачането е едно напълно нормално действие, ти подскачаш по-високо от обикновено и значително по-бързо и по-далеч и се задържаш във въздуха по-дълго време. Последното изисква една нова ориентация; тези секунди във въздуха са скъпоценни за изхода на сражението. Когато си отскочил от земята, можеш да определиш къде си, да избереш целите, да говориш и да приемаш, да стреляш с оръжие, да презареждаш, да решиш да скочиш отново, без да си кацнал преди това и да отмениш за своите автоматични системи командата за повторно включване на реактивните струи. Всички тези неща можеш да направиш по време на скока, ако си изградил необходимите навици благодарение на практиката.