Но в общия случай употребата на енергийното въоръжение не изисква особени тренировки, то просто функционира заради теб по съвсем същия начин, по който ти би се справил, само че още по-добре. Единственият му недостатък е, че не можеш да се почешеш там, където те сърби. Ако някога ми дадат скафандър, който е в състояние да ме почеше по гърба, ще се оженя за него.
Съществуват три основни типа скафандри за МП: обикновени, командирски и скаутски. Скаутските костюми са много бързи и с много голям обхват на полета, но са леко въоръжени. Командирските костюми са тежки и могат да отскачат най-нависоко; те са натъпкани с три пъти повече радарни и електронни устройства, отколкото другите костюми и имат прецизен брояч за следене. Обикновените са предназначени за онези момчета, които стоят в строя със сънливо изражение на лицето, тоест за нас, редовите изпълнители.
Както може би вече би казах, аз се влюбих в енергийния си костюм, макар че при първото си запознанство с него си навехнах рамото. Впоследствие разрешиха на моето отделение да проведе учение в пълно снаряжение. Това беше един голям ден за мен, макар че сгафих лошо. Симулирах отдельонен командир с фалшиви сержантски нашивки и бях въоръжен с ракетна установка за изстрелване на учебни А-бомби, които трябваше да използвам срещу предполагаем враг. В това беше бедата; всичко е учебно, но от теб се иска да се държиш така, сякаш вземаш участие в реални бойни действия.
Ние отстъпвахме — според военния жаргон „напредвахме в посока към тила“ — и един от инструкторите изключи енергозахранването на един от моите хора с помощта на радиоконтрола, превръщайки го в безпомощна мишена. Съгласно доктрината на МП, аз заповядах на двама други да го подхванат и се почувствах дотолкова самоуверен, задето бях успял да произнеса заповедта, преди моят превклювател номер две да го направи, че веднага се насочих към изпълнението на следващата си задача — трябваше да пусна един учебен атомен взрив, за да попреча на предполагаемия враг да ни настигне.
Фланговете ни се огъваха; от мен се изискваше да стрелям по диагонал, но на необходимото разстояние, за да предпазя своите хора от поражението, като същевременно трябваше все пак да бомбардирам достатъчно близко, за да напакостя на бандитите, които бяха по петите ни. Разбира се, реакцията ми трябваше да бъде мигновена. Маневрите на терена и възникването на този проблем бяха обсъждани предварително, но ние все още бяхме неопитни. Единствените случайности, предвидени по план, бяха леките повреди, които инструкторите имаха право да предизвикват.
Концепцията за водене на боя изискваше от мен да определя точно направлението на удара, като се съобразя със съобщителните сигнали на моите хора, които взривът можеше да засегне. Но този удар трябваше да бъде осъществен бързо и аз някак си не успях да разчета добре показанията им върху моя радарен монитор. Затова повдигнах затъмнителите, които имитираха нощна тъмнина и погледнах с просто око светлината на деня. Имаше толкова много пространство. По дяволите, можах да видя една единствена поразена фигура на половин миля от мен и всичко, с което разполагах, беше малка Н.Е. ракета, предназначена да произведе много дим и нищо повече. Така че аз се прицелих на око, задействах ракетната установка и стрелях. Изтегляйки се назад, почувствах удовлетворение от себе си, задето не бях загубил нито една секунда.
Но във въздуха моята система за енергоснабдяване отказа. Падането съвсем не беше болезнено — системата се изключва постепенно, така че аз се приземих благополучно. Кацнах и застинах като купчина желязо. Задържах се изправен с помощта на жироскопа, но не бях в състояние да се движа. В тази ситуация бързо се успокояваш и прекратяваш опитите си да шаваш, защото се намираш в един тон метал, а захранването ти е прекъснато.
Изругах. Трябваше да докладвам за възникналия проблем, а това щеше да предизвика шушукания и иронични коментари по мой адрес. Не очаквах, че ще ми устроят авария, след като ръководех групата си толкова добре.
Би трябвало да знам, че сержант Зим ме беше следил на монитора. Той се стрелна към мен, за да си поговорим насаме. Заяви ми, че съм годен само за метач и чистач, тъй като съм бил толкова глупав, несръчен и невнимателен, че не съм ставал даже и за мияч на мръсни чинии. Той поразсъждава върху миналото ми, прогнозира вероятното ми бъдеще и ми каза някои думи, които не ми се искаше да чуя от него. Накрая ме попита с равен глас: