Но няма никакъв начин да го попитам, защото и той не се завърна от боя.
Постепенно взех да проумявам, че събитията са излезли извън контрол и е настанал пълен хаос. Следващите осемнадесет часа бяха истински кошмар. Няма кой знае какво за разказване, защото не си спомням много, само отделни откъслеци, сцени на ужас от спряла кинолента. Никога не съм изпитвал симпатия към паяците, били те отровни или не; от един домашен паяк в леглото ми можеха да ме побият тръпки. За тарантулите пък въобще не ми се мисли. Аз дори никога не съм ял рак, краб или нещо от този род. Когато за пърби път видях Дървеница, умът в черепната ми кутия едва не сдаде. Секунди по-късно осъзнах, че съм я утрепал и можех вече да спра да натискам спусъка. Предполагам, че беше работник; не вярвам в момента да съм бил в достатъчно добра форма, та да се впусна в схватка с воин и да го победя.
При това на мен ми провървя повече, отколкото на корпуса К-9. Те трябваше да бъдат спуснати (ако спускането се проведеше изрядно) по цялата периферия на нашата цел. Неокучетата щяха да се разпрострат по посока навън и да осигурят тактическото превъзходство на специалните взводове, чиято задача беше да заемат позиция и да подсигурят фланговете. Кучетата нямаха никакво оръжие, естествено, освен зъбите си. От един неодог се очаква да чува, да вижда и души, да съобщава по радиото на партньора си какво открива; всичко, което носи кучето, е едно радио и една разрушителна бомба, с която се взривява в случай, че е тежко ранено или се е оказало в безизходна ситуация.
Тези бедни животни не чакаха да бъдат заловени; очевидно повечето от тях се бяха самоубили с помощта на взривните си устройства още при първия си контакт с Дръвениците. Те явно се бяха почувствали при срещата си с тях по-зле и от мен. Сега вече разполагаме с такива неокучета, които са обучени от самото си раждане да наблюдават врага и да се измъкват, без да губят контрол върху себе си при вида или миризмата на Дървеницата. Но онези не бяха такива.
Не само на неокучетата не им потръгна. Аз нямах представа за общия ход на боя, разбира се; бях забит плътно зад Дъч Бамбургер и се опитвах да стрелям или да възпламенявам, хвърляйки граната винаги, когато мернех някакво движение. Скоро се стигна до там, че можех да убия Дървеница, без да губя муниции или да хабя излишна енергия, макар че не успях да се науча да разграничавам тези, които са опасни, от тези, които не са. Само приблизително един на всеки петдесет е воин — но той стига и за останалите четиридесет и девет. Личните им оръжия не са мощни като нашите, но са също толкова смъртоносни — те имат един лъч, който може да проникне в скафандъра ти, да нагрее плътта и да я разцепи, сякаш реже току-що сварено яйце. Координацията им е по-добра дори и от нашата, защото мозъкът, който ги ръководи и разрешава най-тежките им проблеми, не се намира там, където можеш да го стигнеш, той е долу, в някоя от дупките…
Дъч и аз бяхме късметлии доста дълго време. Пердашехме през някаква територия от около една квадратна миля, мятахме бомби в отиващите под земята дупки и убивахме всичко, на което се натъквахме над повърхността, като пестяхме реактивните си струи, за да остане колкото се може повече в случай на нужда. Според плана на битката ние трябваше да подсигурим безпрепятственото пристигане на войските от втория ешелон, т.е. да позволим на подкрепленията и на тежкото въоръжение да слезе долу, без да срещне значителна съпротива; това не беше обичаен набег от наша страна, а истинско сражение, което трябваше да подпомогне дебаркирането, да се опре на него и да даде възможност на свежите войски и тежко въоръжените сили да завоюват и да умиротворят цялата планета.
Но не можахме.
…Нашето отделение се справяше в един нормален ритъм. Бяхме кацнали в територията на съседното гнездо и нямахме връзка с другото отделение. Взводният командир и сержантът бяха мъртви и ние повече не успяхме да се пренаредим така, че някой да заеме техните овакантени места. Но ние бяхме определили границите на нашия участък, взводът ни беше укрепил един силен пункт и бяхме готови да прехвърлим цялото това имение на свежите сили, веднага щом те се появяха.