Но ние се учехме в движение. Тактическата доктрина и техническите инструкции, издавани след всяко съприкосновение с противника, се разпространяваха моментално из Флотата. Свикнахме да различаваме работниците от войниците — ако не бързаш прекалено, би могъл да разпознаеш Дървеницата по формата на хитиновата черупка, но най-простото правило, предназначено за по-сложна ситуация, гласеше: приближи ли те, значи е войник; ако избяга, можеш да й обърнеш гръб. Научихме се да не хабим боеприпасите дори за войници, освен при самозащита. Интересуваха ни най-вече следите, които водеха до леговищата им. Намираш дупката и първо хвърляш в нея газова бомба, която послушно избухва след няколко секунди, разпръсквайки една мазна течност, която на свой ред се кондензира в нервнопаралитичен газ, опасен само за Дървениците (за нас е безвреден). Тъй като този газ е по-тежък от въздуха, той продължава да пълзи и да се спуска в глъбините на дупката. Тогава ти използваш втора граната тип Н.Е., за да срутиш входа на подземния тунел и да го запечаташ по този начин.
Ние все още не знаехме дали газът прониква достатъчно дълбоко, за да бъдат умъртвени чрез него кралиците, но беше съвсем очевидно, че Дървениците никак не харесваха новата ни тактика; нашето разузнаване беше стигнало, не без помощта на скиновете, до категорично мнение по този въпрос. Освен това, ние изцяло прочистихме тяхната колония Шеол чрез този метод. Вероятно те успяваха да евакуират кралиците и „мозъците“, тъй като не открихме никакви представители на кастата на интелектуалците, поне не заловихме живи такива… но вече знаехме как да им нанасяме болезнени удари.
За Лудите глави тези газови бомбардировки бяха просто още едно спортно-техническо занятие, което трябваше да бъде изпълнено съгласно инструкциите, по реда на номерата, светкавично и съгласувано.
В крайна сметка всеки път се връщахме на Санктор за нова партида капсули. Капсулите са заменими (е, и ние бяхме такива) и когато се износят, трябва да се върнеш в базата, дори ако разполагаш с още толкова гориво, че да обиколиш два пъти Галактиката. Малко преди поредното ни завръщане беше пристигнала депеша за повишаването на Джели в чин лейтенант на мястото на Рашчак. Джели се опита да я запази в тайна, но капитан Деладрие я оповести публично пред личния състав и поиска от него отсега нататък да се храни с другите офицери. Той се подчини, но продължаваше да прекарва цялото си останало време с нас.
Вече бяхме предприели няколко десанта с Джели като взводен командир и частта беше привикнала да се справя без лейтенанта — за когото все още боледувахме, но бяхме започнали да се възстановяваме след тежката загуба. След повишението на Джелал сред нас постепенно тръгна приказка, че е време да си измислим название във връзка с нашия шеф, както това се правеше от другите подразделения.
Джонсън беше най-старши и бе упълномощен да отнесе вестта на Джели. Взе ме със себе си за морална подкрепа.
— Какво има? — изръмжа Джели.
— Ами, сержант… тоест лейтенант, ние тук поразсъждавахме и…
— За какво?
— Момчетата обсъдиха заедно въпроса и… ъ-ъ-ъ… те смятат, че отсега нататък частта трябва да се нарича „Ягуарите на Джели“.
— Наистина ли? Колко от тях одобряват тази идея?
— Приехме я единодушно — обяви Джонсън.
— Така ли? Петдесет и два гласа „за“… и един „против“. Гласовете против са повече.
Никой повече не отвори лаф на тази тема.
Скоро след това навлязохме в орбитата на Санктор. Радвах се, че най-после съм там, тъй като вътрешното изкуствено гравитационно поле на кораба беше изключено от два дни. Главният инженер го бърникаше нещо, при което бяхме оставени в безтегловност — състояние, което аз мразя. Уви, никога няма да стана истински астрвнавт. Обичам да чувствам земя под краката си.
Целият взвод се прехвърли в казармите за настаняване на Базата и излезе в десетдневна почивка за възстановяване. Никога не успях да узная координатите на Санктор, нито дори името или каталожния номер на звездата, около която кръжи — защото, както вече бе казано по друг повод, онова, което не знаеш, не можеш да го разгласиш; местонахождението му е свръхсекретно, известно е само на корабните капитани, пилотиращите офицери и други такива… и всеки от тях се намира под въздействието на разпореждане, осъществено чрез хипнотична принуда, да се самоубие при положение, че пленяването му е неизбежно. Така че аз не искам да науча данните на Санктор.