Съществуваше теоретична възможност Лунната база да бъде завзета от противника и самата Земя да бъде окупирана. Ето защо Федерацията държеше колкото се може повече от своите сили на Санктор, така че една катастрофа у дома не би означавала непременно капитулация.
Все пак мога да ви опиша какво представлява тази планета. Подобна е на Земята, но напомня на умствено изостанало дете, на което трябват десет години да се научи да маха за довиждане и никога не успява само да си изпече пирожка. Санктор толкова прилича на Земята, колкото изобщо могат да си приличат помежду си две планети. Тя е на същата възраст според планетолозите, звездата й е връстница на нашето Слънце и е от същия клас, поне така твърдят астрофизиците. Има разнообразна флора и фауна, атмосфера, достатъчно близка до земната и съвсем умерени температури. Но най-невероятното е, че тя дори си има добре оформена Луна, както и характерните за Земята приливи и отливи. При тези обстоятелства и природните бедствия не се различават съществено от нашите.
Независимо от изброените предимства обаче, тя практически не се е развила след този прекрасен старт. Може би защото не се радва на високото ниво на естествената радиация, характерно за Земята; освен това мутациите са непознато явление на тази планета.
Най-типичната и високоразвита форма на растителната еволюция на Санктор е един твърде примитивен вид гигантска папрат; а най-висшият животински вид е някакво прото-насекомо, което дори не умее да създава собствени колонии. Не говоря за пренесената и засадена земна флора и фауна — нашите растения прихващат лесно и бързо изтласкват местната растителност.
Със своето закърняло естествено развитие, сведено почти до нула поради липсата на радиация и последвалия почти нездравословно нисък ръст на мутациите, местните форми на живот просто не са имали никаква прилична възможност да еволюират и не са достатъчно устойчиви, за да се конкурират. Генотипът им не се е изменил относително дълго време; те не са достатъчно приспособими — все едно да бъдеш принуден да разиграваш едни и същи карти на бридж отново и отново цяла вечност, без никаква надежда да изтеглиш печелившия коз.
Додето са си съперничили помежду си, двубоят им е бил без особено значение — една борба на недоносчета срещу недоносчета. Но когато бяха въведени онези земни сортове, еволюирали в условията на нормално висока радиация и оцелели при свирепа вътревидова борба, местната растителност бе декласирана.
Всичко, което разказах по-горе, прилича на лекция по биология… но един високочел учен от изследователската станция, с който обсъждахме тези проблеми, ми зададе въпрос, на който не се почувствах достатъчно компетентен да отговоря: какво мисля за хората, които бяха колонизирали Санктор?
Не транзитните пасажери като мен, а колонистите, които живеят на тази планета, много от които са родени тук, и чиито потомци може би ще населяват Санктор още хиляда поколения напред. Никой от тях не е заплашен от радиация; напротив, левкемията и някои видове рак са им почти непознати. Икономическото положение по настоящем е изцяло в тяхна полза; когато засадят нива със земна пшеница, няма нужда дори да я плевят. Земната пшеница измества всички хилави местни растения.
Но потомците на тези колонизатори няма да еволюират. Поне не много. Този учен тип ми обясни как санкторската раса би могла да се подобри в генетично отношение посредством притока на нова имигрантска кръв чрез смесването на генетичните модели, които те вече притежават по пътя на естествения отбор — но резултатът ще бъде незначителен, в сравнение с еволюционния ръст на Земята и на всяка друга обикновена планета. И така какво ще се получи? Нима те ще застинат на сегашното си равнище, докато останалата част от човешката раса се развива, оставяйки ги далеч зад себе си? Нима ще се превърнат след време в живи изкопаеми, без своя природна ниша, като питекантропи в космически кораб?
Нима трябва да се притеснят за съдбата на своите потомци дотолкова, че да почнат периодично да се облъчват с рентгенови лъчи? Или може би ще се захванат и всяка година ще взривяват множество мръснишки ядрени заряди, за да повишат радиоактивния фон на своята атмосфера? (Приемайки, разбира се, непосредствените опасности на радиацията върху себе си, за да могат по-сетне да предадат едно подходящо генетично наследство на своите потомци.)