Учената особа предположи, че те не биха предприели нищо такова. Той твърдеше, че човешката раса е твърде индивидуалистична, твърде егоцентрична, за да се разтревожи особено за бъдещите поколения. Според него, генетичното обедняване на потомството поради липсата на и без това невидимата естествена радиация е нещо, за което повечето хора не са в състояние да се безпокоят. В крайна сметка, това е доста далечна заплаха; еволюцията работи толкова бавно, дори на Земята, че развитието на нови видове е въпрос на прекалено много хилядолетия.
Но аз не се наемам да отсъдя. По дяволите, аз самият не зная как да се държа през свободното си време; как мога да предскажа поведението на една колония от чужденци? Но в едно съм сигурен: в недалечно бъдеще Санктор ще бъде напълно заселен или от нас, или от Дървениците. Или от някой друг. Санктор е една потенциална утопия; земите, които предлагат годни за живот условия са нещо толкова дефицитно в този край на Галактиката, че това небесно тяло едва ли още дълго ще остане царство на папратите.
Дори и сега планетата е едно очарователно място, в много отношения по-подходящо за няколко дневна отпуска, отколкото която и да е от земните територии. Тук има ужасно много цивилни, повече от милион, но отношението им към нас съвсем не е враждебно. Половината от тях са наети на работа или в Базата, или във военната индустрия; останалите произвеждат селскостопанска продукция, която продават на флотата. Може да ви се стори, че те имат изгода от войната, но каквито и да са техните основания, те тачат униформата и тези, които я носят. Тъкмо обратното. Ако някой МП влезе в тукашен магазин, собственикът го нарича „сър“ и дава вид, че го уважава, дори когато се опитва да му пробута нещо евтино на твърде висока цена.
Най-важното обаче е, че половината от тези цивилни са от женски пол.
Трябва да си бил дълго време патрул из Галактиката, за да оцениш по достойнство този факт. Нужно е да си очаквал своя караулен ден само заради привилегията да стоиш по два часа (на всеки шест), подпрял с гърба си преграда номер 30 и ушите ти да са наострени така, че да улавят всеки звук на женския глас
Предполагам, че да служиш на корабите, чийто екипаж е изцяло мъжки, в действителност е по-леко… но все пак предпочитам „Роджър Йънг“. Прекрасно е, когато знаеш, че основната причина, заради която воюваш, реално съществува, а не е само плод на въображението ти.
Освен чудесните 50 процента от цивилните, още около 40 процента от хората във Федералната Служба на Санктор са жени. Съберете ги накуп и ще получите най-красивия пейзаж в обитаемата част от Вселената.
Освен тези непреходни „естествени преимущества“, немалко преднамерени усилия се полагат, за да не се пропилее напразно войнишката отпуска. Понякога ти се струва, че повечето цивилни държат по две работни места; те имат кръгове под очите си, защото остават на крак през цялата нощ, за да направят приятно излизането на военнослужещия. Чърчил Роуд, който свързва Базата с града, е обсипан от двете страни със заведения, предназначени незабелязано и безболезнено да освободят човека от парите, които на практика той не би могъл да похарчи за друго, освен за една приятна компания по време на обяд, за забавление, и то придружено от съответната музика.
Ако сте в състояние да устоите на тези примамки, след като от сърцето ви е капела кръв през целия път, все пак в града има и други места, които ще ви задоволят не по-малко (имам предвид, че там също има момичета) и които се посещават свободно, съвсем като „обществения център“ във Ванкувър. Те са дори още по-гостоприемни и също могат да ви облекчат портфейла.
Санктор, и по-специално главният град Еспирито Санто, направо ме порази; стори ми се толкова идеално място, че в главата ми се завъртя мисълта да остана тук след изтичането на службата. Като представител на една егоцентрична раса, мене хич не ме беше грижа какво очаква моите потомци (ако ги имам) след двадесет и пет хиляди години. Този тип от изследователската станция не можеше да ме изплаши с твърдението, че липсата на радиация е опасна; на мен ми се струваше (от това, което виждах край себе си), че тук човечеството вече е достигнало най-високия връх в развитието си.
Няма съмнение, че един мъжки африкански глиган изпитва същото чувство, когато гледа някой женски екземпляр от своя вид — но, ако е така, ние двамата с него поне сме искрени.
На Санктор има и други възможности за възстановяване. Спомням си с особено удоволствие една вечер, когато група Луди глави влезе в приятелски спор с неколцина юначаги от флотата (не от „Роджър Йънг“), които седяха на съседната маса. Дебатите се провеждаха на висок тон и в непринудена обстановка. В един момент вътре влязоха полицаи от базата и прекъснаха шумната беседа с шокови палки точно когато доста се бяхме разгорещили. Единствената неприятна последица беше, че се наложи да заплатим за изпотрошената мебелировка. Комендантът на Базата защитава тезата, че на военния човек в отпуск трябва да му се позволява малко повече свобода, докато не си докара на главата едно от онези така наречени „тридесет и едно фатални приземявания“, които го изваждат от редовете на армията.