Выбрать главу

…Ние всячески се опитваме да избегнем тази трагедия. Нашето нерушимо правило гласи, че всеки кандидат за офицер задължително трябва да бъде обучен боец, закален в огън, ветеран от бойните спускания. Никоя друга армия в историята не е прилагала това правило, макар че някои са били съвсем близо до него. Повечето велики военни школи от миналото — Свети Сир, Уест Пойнт, Сендхърст, Колорадо Спрингз — са приемали цивилни момчета, обучавали ги, произвеждали ги във военен чин, изпращали ги без никакъв опит на бойното поле да командват хората… и понякога твърде късно откривали, че техният интелигентен млад „офицер“ е глупак, страхливец и истерик.

Ние поне нямаме неприспособени хора от този вид. Знаем, че сте добри войници — храбри и сръчни, доказали себе си в битки — иначе нямаше да бъдете тук. Знаем, че вашата интелигентност и образование покриват допустимите минимуми. Като изхождаме от всичко това, ние елиминираме предварително колкото се може повече от недостатъчно компетентните — връщаме ги набързо в редиците, за да не ги провалим като капсулни воини, натоварвайки ги свръх техните способности. Курсът е тежък, защото това, което ви очаква по-късно, е още по-тежко.

След време на наше разположение остава само една малка група, чиито шансове за реализация изглеждат значителни. Главният ни критерий обаче е такъв, че ние не можем да ги подложим на изпитание тук; съществува разлика между един командир в битка… и този, който просто е бил набелязан за такъв. Ето защо ние организираме полево изпитание за него. Господа, вие сте стигнали именно до тази повратна точка. Готови ли сте да положите клетвата?

Настъпи миг мълчание, после Хасан решително отговори:

— Да, полковник.

Бърд и аз потвърдихме.

Полковникът се намръщи.

— Казах ви какви чудесни момчета сте: физически съвършени, духовни будни, обучени, дисциплинирани, с гореща кръв. Точният модел на интелигентния млад офицер! — Той изсумтя. — Някой ден вие може би ще станете истински офицери. Надявам се да е така… ние не само мразим да харчим напразно пари, време и усилия, но също така — и това е много по-важно — аз се разтрепервам винаги, когато изпращам някой от вас, недоизпечени и полвинчати офицери във флотата, защото се досещам какъв Франкенщайн мога да внедря в някой свестен боен отряд. Ако разбирахте това, което ви предстои, вие не бихте били толкова ентусиазирани да положите клетвата веднага след втория зададен ви въпрос. Все още може да отложите по собствена инициатива нещата и да ме принудите да ви върна в правия път. Но вие не знаете какво ви чака. И тъй, аз ще опитам още веднъж. Мистър Рико! Мислил ли си някога как ще се чувстваш, ако бъдеш изправен пред военен съд за това, че си загубил цял полк?

Бях озадачен.

— Защо?… Не, сър, никога не съм си задавал този въпрос.

Да бъдеш изправен пред военен съд — поради някаква причина — е осем пъти по-лошо за един офицер, отколкото за редовите и сержантите. Нарушенията, заради които ще изхвърлят редовите навън (с камшици или без) се отразяват много по-зле на един офицер. По-добре никога да не си се раждал!

— Помисли върху това — навъсено каза Нилсен. — Когато допуснах, че вашият взводен командир може да бъде убит, аз съвсем не посочих най-неприятния момент в едно евентуално военно произшествие. Мистър Хасан! Кой е най-големият брой командни нива, които някога са били поразявани само в една битка?

Мохамеданина се намръщи повече от всякога.

— Не съм сигурен, сър. Нямаше ли по време на операцията „Свърталище на Дървеници“ един майор, който командваше бригада…

— Имаше и неговото име е Фредерикс. Той получи пагони и бе произведен. Ако се върнете към Втората световна война, ще откриете там случай, при който младши флотски офицер поел командването на главен кораб и не само воювал с него, но също така изпращал командни сигнали така, сякаш бил адмирал. Той си заслужил правото на това повишение, макар че там имало офицери по-старши от него в командната линия, които не били дори ранени. Особени обстоятелства — прекъсване на комуникациите. Но аз имам предвид такъв случай, при който и шестте командни нива са били унищожени за шест минути, взводният не успял да мигне и вече бил командир на бригада. Някой чувал ли е за такова събитие?