Знаех предварително, че като най-нисш чин сред мъжете трябваше да седна отдясно на шкипера, но не допусках, че от мен се очаква да й поднеса стола. На първото ми хранене тя очакваше този жест от мен и никой не седна, докато третият помощник инженер не ме сръга с лакът. Беше един много неблагоприятен инцидент, макар че капитан Йоргенсон се държеше впоследствие така, сякаш нищо не се бе случило.
Когато шкиперът стане, значи храненето е привършило. Тя изгледаше много хубава, когато веднъж напусна масата прекалено набързо и това раздразни капитан Блекстоун. Той се изправи, но й подвикна:
— Капитане…
Тя се спря.
— Да, майоре?
— Капитанът ще благоволи ли да разпореди на мен и моите офицери да бъде сервирано отново в стаята за игри?
— Разбира се, сър — отвърна студено тя. Сервираха ни, но никой от флотските офицери не се присъедини към нас.
Следващата събота тя упражни правото си да инспектира МП на борда, към което шкиперите на транспортните кораби почти никога не прибягваха. Въпреки това тя просто се разходи покрай редиците, без да съпровожда своя оглед с коментари. Не беше от тия, които държат прекалено много на дисциплината и имаше чудесна усмивка, когато не бе ядосана. Капитан Блекстоун нареди на втори лейтенант Рижавия Греъм да ме накаже заради слабата подготовка по математика; тя узна това и поиска от капитан Блекстоун да ме изпраща на рапорт в нейната каюта един час след обяда (всеки ден), където тя ме обучаваше по математика и ми се караше, когато в домашното ми задание имаше грешки.
Нашите шест взвода съставляваха две роти и представляваха един непълен батальон; капитан Блекстоун командваше рота Д, „Черната гвардия“, но под негово разпореждане беше и батальонът. Ние бяхме само част от едно още по-голямо формирование, чийто командир майор Ксера се беше настанил заедно с роти А и В в „Нормандския бряг“ — кораб близнак на „Страж“, отдалечен вероятно на половин небе от нас. Ксера ни командваше пряко само когато целият батальон участваше в спусканията. През останалото време Блеки му изпращаше някакви доклади и писма и получаваше от него инструкции, но останалите проблеми биваха съгласувани и разрешавани директно от шефовете на флотата, щаба на дивизията на МП и началството на Базата в Санктор. Блеки разполагаше с един сержант — истински магьосник — който поддържаше всички връзки в ред и му помагаше да се справи както с управлението на ротата, така и с непълния батальон по време на бой.
Не е лесно да се координират административните въпроси в една армия, разположена в стотици кораби по протежение на цялата вселена, разпръснати на много светлинни години един от друг. В стария „Долина Фордж“, в „Роджър Йънг“ и сега в „Страж“ аз се намирах все в едно и също военно подразделение — Трети полк, (Любимците на Съдбата) — от Първа Дивизия на МП (Поларис). Двата батальона, образувани от наличните единици се водеха като Трети полк в операция „Свърталище на Дървеници“, но там аз така и не видях „моя“ полк; всичко, което видях, беше флотския сержант Бамбургер и много Дървеници.
Можеше да бъда произведен в чин при Любимците, да остарея и да се пенсионирам при тях, и никога да не ми се случи да срещна своя полкови командир. Лудите глави имаха ротен командир, но той командваше също така и първи взвод (Стършелите) в една друга корвета; не знаех името й, докато не го видях изписано в разпорежданията. Има една легенда за „изоставения взвод“, който излязъл в отпуск, докато корветата му била на док. Неговият командир току-що бил произведен, а останалите взводове били прикачени тактически към други кораби. Забравил съм какво точно е станало с взводния лейтенант, но е нормално по време на отпуск някой офицер да бъде изпратен надалеч с мисия — теоретически погледнато, след това някой новоназначен новак е трябвало да го смени, но новаците все не достигат.
Казват, че този взвод се радвал на цяла година местно време охолен живот по Чърчил Роуд, преди някой от командирите да се сети за него.
Не вярвам в тази история, макар че би могла да се случи.
Хроничната недостатъчност на офицерски състав силно повлия на моите задължения сред „Черните гвардейци“ на Блеки. МП има най-ниския процент налични офицери в която и да е документирана армия. И така, ако разполагаш с 10000 войници, колко от тях воюват? И колко от тях само белят домати, карат камиони, броят гробове и подреждат бумаги?