Противно на репутацията си на най-бавния месец в годината, този август се оказа доста продуктивен. На 22 август Хелън Зинк роди 3.5-килограмово момиченце, Ема. В продължение на няколко дни родителите на малката се държаха така, сякаш бяха създали първото бебе в историята на човечеството. Майката и детето се намираха в чудесно здравословно състояние и когато ги изписаха от болницата, вкъщи ги посрещнаха всички баби и дядовци заедно с двайсетина приятели. Дейвид си взе една седмица отпуск и рядко напускаше малката розова стая, където спеше бебето.
Скоро обаче беше повикан обратно от една ядосана федерална съдийка, която очевидно не обичаше ваканциите и работеше по деветдесет часа на седмица. Казваше се Сали Арчър, или Бързата Сал, както с основание я наричаха. Беше млада, избухлива, изключително умна и безкомпромисна към служителите си. Бързата Сал не се бавеше със съдебните решения и държеше всяко дело да приключи още в деня след подаването на иска. Трудовоправният случай на Дейвид бе зачислен към Арчър, която до момента не беше пестила думи, за да изрази възмущението си от фирмата „Сисеро Пайп“ и незаконните й практики.
Притиснат от няколко федерални институции и Бързата Сал, основният изпълнител по проекта убеди своя подизпълнител „Сисеро Пайп“ да изчисти правните си проблеми с работниците и да продължи работата по изграждането на водопречиствателната станция. Обвиненията в опит за палеж срещу Джъстин Бардал и други служители на компанията щяха да бъдат задвижени след месеци, но спорът за заплатите на работниците щеше да бъде разрешен бързо.
Шест седмици след подаване на иска Дейвид успя да издейства споразумение, в което самият той трудно можеше да повярва. От „Сисеро Пайп“ се съгласиха да обезщетят всеки от петимата му клиенти с тлъстата сума от трийсет хиляди долара. Освен това компанията се задължаваше да изплати двайсет и пет хиляди долара на още трийсет нелегални работници, повечето от Мексико и Гватемала, които също бяха получавали по 200 долара седмично за поне осемдесет часа труд.
Заради печалната известност на случая, продиктувана до голяма степен от смелата постъпка на Оскар и последвалия арест на богатия собственик на „Сисеро Пайп“, изслушването в залата на Бързата Сал привлече вниманието на няколко репортери. Съдия Арчър започна заседанието, като обобщи подробностите около подадения иск. Няколко пъти не пропусна да опише „Сисеро Пайп“ като „робовладетел“. Тя нападна остро компанията, порица адвокатите, които според Дейвид бяха доста симпатични, и в продължение на трийсет минути напълно владееше положението. Репортерите ожесточено си водеха записки.
— Мистър Зинк, доволен ли сте от споразумението? — попита съдийката.
Документите вече бяха изготвени. Сделката бе сключена седмица по-рано; единственият неизяснен въпрос се отнасяше до адвокатския хонорар.
— Да, ваша чест — отвърна тихо Дейвид.
Тримата защитници на „Сисеро Пайп“ се свиха на местата си, като не смееха да вдигнат очи.
— Виждам, че сте педали молба за поемане на хонорара ви от ответника — добави Бързата Сал, след като разгледа документите пред себе си. — Петдесет и осем часа. Като вземем предвид свършената от вас работа и обезщетението, което успяхте да издействате за всички работници, явно не сте пропилели и минута от посоченото време.
— Благодаря, ваша чест — каза Дейвид, който се беше изправил до масата.
— Какъв е почасовият ви хонорар, мистър Зинк?
— Очаквах този въпрос, ваша чест, но истината е, че нямам фиксиран хонорар. Клиентите ми не могат да си позволят да ми плащат на час.
Съдия Арчър кимна.
— През последната година плащали ли са ви на час свършена работа?
— Разбира се. До миналия декември работех в „Роган Ротбърг“.
Съдията се засмя в микрофона и заяви:
— Господи! Представям си колко струва мнението на подобни експерти. Каква сума ви плащаха тогава, мистър Зинк?
Дейвид нервно премести тежестта си от единия крак на другия и сви рамене.
— Последно получавах по петстотин долара на час.
— Значи толкова е тарифата ви. — Бързата Сал си записа нещо и съобщи: — Нека да закръглим сумата на трийсет хиляди. Имате ли възражения, мистър Латимор?
Главният адвокат на ответника се изправи, без да знае какво да каже. Едва ли беше подходящо да възрази, при положение че съдийката открито симпатизираше на противоположната страна. Клиентът му и бездруго бе пострадал тежко. Какво представляваха трийсет хиляди долара в този контекст? А и ако Латимор протестираше срещу размера на хонорара, Бързата Сал веднага щеше да го нападне с думите: „А вие колко вземате на час, мистър Латимор?“