— Звучи ми разумно — заяви той.
— Чудесно. Всички дължими суми трябва да бъдат изплатени в срок от трийсет дни. Закривам заседанието.
Пред съдебната зала Дейвид прекара известно време с трима репортери и отговори търпеливо на въпросите им. След като приключиха, той се отби в апартамента на Со и Луин, за да уведоми тримата си клиенти от Бирма, че скоро ще получат чекове на стойност трийсет хиляди долара. Новината им се стори абсурдна и Со бе принуден да я повтори няколко пъти. Мъжете се засмяха и приеха всичко на шега, но Дейвид оставаше сериозен. Когато осъзнаха какво наистина се е случило, двама от работниците се разплакаха. Третият беше твърде шокиран, за да реагира. Дейвид се опита да им обясни, че са спечелили парите с много труд и пот, но думите му се изгубиха в превода.
Дейвид не бързаше. Беше прекарал цели шест часа далеч от дъщеричката си, но скоро щеше да компенсира изгубеното време. Отпиваше чай от малка чаша и разговаряше с клиентите си, щастлив от първата си голяма победа в съда. Беше поел случай, който повечето адвокати щяха да отхвърлят. Клиентите му смело бяха излезли от сенките на нелегалната имиграция, за да се борят с неправдата, а Дейвид им бе вдъхнал кураж да го направят. Трима дребни мъже, намиращи се на хиляди километри от дома, бяха станали жертва на огромна компания със сериозни връзки в най-влиятелните кръгове. Те разчитаха единствено на помощта на един млад адвокат и решението на съда. Справедливостта бе възтържествувала по великолепен начин.
Докато караше към кантората, Дейвид бе изпълнен с удовлетворение, че наистина е постигнал нещо. Надяваше се, че в бъдеще го очакват още много победи, но тази винаги щеше да бъде специална за него. През петте години, прекарани в голямата фирма, той никога не се бе чувствал толкова горд, че е адвокат.
Беше късно и кантората изглеждаше пуста. Уоли беше излязъл в отпуск и само от време на време се информираше за хода на събитията около „Крейокс“. Оскар бе потънал вдън земя от няколко дни и дори Рошел не знаеше къде е отишъл. Дейвид провери съобщенията на телефонния си секретар и прочете имейлите си, след което се помота известно време около бюрото и се отегчи. Докато заключваше предната врата, някаква патрулна кола бавно спря пред сградата. Приятелите на Оскар хвърляха по едно око на мястото. Дейвид помаха на двамата полицаи и се отправи към къщи.
32
След като се върна от дългия уикенд по случай Деня на труда, Уоли написа следното писмо на своята клиентка Айрис Клопек:
Скъпа Айрис,
Както знаеш, делото ни е насрочено за следващия месец, или по-точно за 17 октомври, но не бива да се притесняваш. Прекарах почти целия минал месец в преговори с адвокатите на „Варик“ и успяхме да постигнем доста добро споразумение. Компанията е на път да ни предложи два милиона долара за причиняване на смъртта на твоя съпруг Пърси. Още няма нищо черно на бяло, но очакваме да получим документите в следващите петнайсет дни. Знам, че сумата далеч надхвърля единия милион, който ти обещах. Все пак обаче се нуждая от разрешението ти, за да приема предложението, когато то ни бъде отправено официално. Гордея се много с малката ни бутикова фирма. Приличаме на Давид, който се е изправил срещу Голиат, и в момента сме на път да спечелим.
Моля те, подпиши приложения формуляр за съгласие със споразумението и ми го върни по пощата.
Той изпрати подобни писма на другите седем клиенти от скромната му колекция със смъртни случаи и щом приключи, се отпусна на люлеещия се стол, вдигна краката си на бюрото и отново се замисли за парите. Мечтите му бяха прекъснати от Рошел, която връхлетя в кабинета и изсъска:
— Онази пак е на телефона. Моля те, поговори с нея. Побърква ме.
— Добре — отвърна Уоли и се втренчи в слушалката.
Диана нямаше да си отиде така лесно. Докато се връщаха от езерото Мичиган, той и бе вдигнал жесток скандал, завършил с тежки обиди. В сюблимния момент и съобщи, че с връзката им е свършено, а след това последваха два спокойни дни, в които двамата не си размениха и дума. После Диана се появи пияна в неговия апартамент и Уоли отстъпи, като я остави да спи на канапето. Тя му се извини, разкая се за случилото се и му отправи множество сексуални предложения. Уоли отхвърли всичките. Сега му звънеше непрекъснато и дори се бе появила в кантората няколко пъти. Но той беше непоклатим. Знаеше твърде добре, че парите от „Крейокс“ няма да му стигнат и за три месеца, ако тази жена се навърта наоколо.