Вдигна слушалката и троснато каза „ало“. Диана вече плачеше.
Ветровитият мрачен понеделник щеше да бъде запомнен в „Зел и Потър“ като „Клането в Деня на труда“. В тяхната кантора този празник не се уважаваше особено — те бяха професионалисти, а не трудоваци. Не че имаше някакво значение. Празниците и уикендите и бездруго не се зачитаха. Сградата бе отворена отрано и в осем часа коридорите вече гъмжаха от адвокати, които ожесточено се бореха срещу най-различни дефектни лекарства и техните производители.
Понякога обаче опитите им не се увенчаваха с успех. Битката не водеше доникъде. Кладенецът пресъхваше.
Първият удар бе нанесен в девет сутринта, когато доктор Джулиан Смицър, директорът на отдел „Медицински проучвания“, настоя да говори лично с Джери Алисандрос. Адвокатът нямаше време за подобни срещи, но не можеше да откаже, особено след като докторът подчерта пред секретарката, че случаят е „спешен“.
Доктор Смицър бе направил впечатляваща кариера като кардиолог и учен в клиниката „Майо“ в Рочестър, щата Минесота. Заради заболяване на съпругата му двамата се бяха преместили в Южна Флорида. След няколко месеца той се отегчи и случайно се запозна с Джери Алисандрос. Първата им среща доведе до втора и трета, и така, вече пет години доктор Смицър ръководеше отдел „Медицински проучвания“ във фирмата, за което получаваше един милион долара годишно. Длъжността беше доста подходяща за него, тъй като той бе прекарал голяма част от кариерата си в изследване на злините, причинени от големите фармацевтични компании.
В една фирма, пълна е крайно агресивни адвокати, доктор Смицър беше уважавана фигура. Никой не се съмняваше в мнението и опита му, а и работата му струваше много повече, отколкото му плащаха.
— Имаме проблем с „Крейокс“ — заяви той веднага след като зае място в просторния кабинет на Джери.
Джери си пое дълбоко въздух и каза:
— Слушам те.
— От шест месеца анализираме изследванията на Макфадън и вече съм на мнение, че те са подправени. Не съществува еднозначно доказателство, че хората, вземали „Крейокс“, са изложени на по-голям риск от удар и инфаркт. Според мен Макфадън просто е фалшифицирал резултатите. Той е изключително талантлив лекар и учен, но очевидно някой го е убедил във вредността на лекарството и той е нагодил изследванията така, че да подкрепят тези твърдения. Хората, приемали лекарството, се оплакват от редица други проблеми — наднормено тегло, диабет, хипертония, атеросклероза и тъй нататък. Те са в ужасно здравословно състояние и фактът, че холестеролът им е увеличен, не е учудващ. Повечето вземат цяла шепа медикаменти всеки ден, като „Крейокс“ е само един от тях. Досега не успяхме да определим ефекта от комбинацията между различните лекарства. Статистически погледнато, вероятно — подчертавам тази дума — съществува повишен риск от инфаркт или удар при пациенти, употребявали „Крейокс“, но може и да не е така. За период от две години Макфадън е изследвал три хиляди пациенти — доста малък брой хора според мен — и е открил едва девет процента повишение на риска от подобни заболявания.
— Чел съм доклада много пъти, Джулиан — прекъсна го Джери. — Почти го научих наизуст, преди да поема делото.
— Ти го пое прекалено бързо, Джери. Лекарството е напълно безобидно. Говорих дълго с Макфадън. Знаеш колко много го критикуваха, след като публикува доклада. Той си е взел поука и сега е готов да се отрече от твърденията си.
— Моля?
— Да. Макфадън ми призна миналата седмица, че е трябвало да изследва повече пациенти. Разтревожен е също от факта, че екипът му не е използвал този период, за да проучи ефекта от комбинацията между различните лекарства. Макфадън смята да обяви публично мнението си и да се опита да спаси репутацията си.
Джери стискаше яростно носа си, сякаш бе на път да го счупи.
— Не, не, не — мърмореше той.
Смицър продължи:
— Да, да. И тепърва предстои да се развихри.
— Кога?
— След около деветдесет дни. Но нещата не свършват дотук. Ние изследвахме подробно влиянието на лекарството върху функциите на аортната клапа. Както ти е известно, проучванията от Пало Алто отдаваха отслабването на клапата на увреждане, причинено от лекарството. В момента твърдението звучи доста съмнително.