Анализът на гласа на Уокър разкри висока степен на недостоверност. Когато бе споменал за Рубън Маси и желанието на компанията да се отърве от делата, адвокатът бе казал истината. Но гръмките му твърдения, че следващата седмица предстои подписване на споразумението във Форт Лодърдейл, определено бяха лъжа.
Джери се престори, че приема новината спокойно. Подобни доказателства не се допускаха в съда, тъй като бяха силно ненадеждни. Често се питаше защо изобщо се занимава с гласовия анализ, но след като ползваше този метод от години, почти бе започнал да вярва в него. Разчиташе на всичко, което можеше да му даде известно предимство пред останалите. Подобни записи се приемаха като крайно неморални и дори бяха незаконни в някои щати, така че информацията бързо се потулваше.
През последните петнайсет години Джери бе засипвал „Варик“ с безкрайни колективни искове. По този начин успя да научи много за компанията. Техните проучвания винаги бяха по-добри от тези на ищците. Те наемаха агенти и инвестираха високи суми в корпоративния шпионаж. Рубън Маси обичаше грубата игра и обикновено намираше начин да спечели войната, дори и след като бе загубил повечето битки.
Останал сам в кабинета си, Джери въведе следното съобщение в електронния си дневник:
„Крейокс се изпарява пред очите ми. Току-що разговарях с Н. Уокър, който предложи да дойде тук следващата седмица, за да подпише споразумението. Шансът да не се появи е 80 на 20.“
Айрис Клопек показа писмото от Уоли на няколко свои приятели и роднини. Предстоящото получаване на два милиона долара вече й създаваше проблеми. Клинт, задлъжнелият й син, който в най-добрия случай я удостояваше с ругатни и крясъци, изведнъж започна да проявява прекалена загриженост. Чистеше стаята си, миеше чиниите, вършеше всякакви задачи за скъпата си майчица и не спираше да говори колко иска да си купи нова кола. Братът на Айрис, който наскоро бе излязъл за втори път от затвора за кражба на мотори, боядиса къщата й (напълно безплатно) и не спря да споделя отдавнашната си мечта да притежава собствен магазин за мотоциклети. Вече беше харесал един, който се продаваше за сто хиляди долара. „Направо е без пари“, казваше той, а синът на Айрис прошепваше зад гърба му: „Слушай го, вуйчо разбира много от тия неща.“ Бърта, изпадналата сестра на Пърси, също предявявате претенции към дял от парите, защото все пак беше „негова кръв“. Подобно на Пърси, Айрис мразеше тази жена и вече й бе напомнила неведнъж, че дори не си е направила труда да дойде на погребението на брат си. Бърта твърдеше, че въпросния ден е била приета в болница.
— Докажи го тогава — отговаряше Айрис и двете продължаваха да се карат.
В деня, в който получи писмото от Уоли, Адам Гранд беше на работа в пицарията и шефът му започна да му крещи без видима причина. Адам, в качеството си на заместник-мениджър, му върна жеста и между тях се разрази жесток скандал. След като крясъците и ругатните утихнаха, Адам напусна или беше уволнен. В продължение на няколко минути двамата мъже се опитваха да установят причината за тръгването му. Не че имаше някакво значение — той и бездруго нямаше да се върне. Адам обаче не се притесняваше от този факт, тъй като съвсем скоро щеше да забогатее.
Мили Марино прояви достатъчна съобразителност и не показа писмото на никого. Прочете го няколко пъти, преди да разбере напълно съдържанието му, и се почувства леко гузна, че не е повярвала в способностите на Уоли. Тя все още го смяташе за ненадежден и продължаваше да се ядосва заради завещанието на починалия си съпруг Честър, но тези проблеми й се струваха все по-незначителни. Синът на Честър Лайл щеше да получи своя дял от сумата и затова следеше отблизо хода на делото. Ако разбереше колко скоро ще пристигнат парите, той можеше да се превърне в излишна тежест. Ето защо Мили заключи писмото на скришно място и не каза на никого за съществуването му.