На 9 септември, пет седмици след като бе прострелян в двата крака, Джъстин Бардал подаде иск срещу Оскар и „Финли и Фиг“. Той обвини адвоката, че е използвал „излишно насилие“, като нарочно е произвел третия изстрел в левия му крак, когато вече е бил сериозно ранен и не е представлявал никаква заплаха. Бардал искаше от Оскар пет милиона долара за причинена телесна повреда и още десет за умишлено нанесени щети.
Гудлоу Стам — адвокатът, внесъл иска в съда — беше същият, който се занимаваше с развода на Пола Финли. В даден момент Стам бе открил Бардал и го бе убедил да предприеме съдебни действия въпреки криминалното му досие и обстоятелството, че го чакаше затвор за опит за палеж.
Разводът се очертаваше да бъде по-грозен, отколкото Уоли и Оскар си бяха представяли, особено с оглед на факта, че Оскар предявяваше претенции единствено към колата и дрехите си. Стам продължаваше да им натяква за парите от „Крейокс“ и надушваше огромна конспирация, целяща тяхното укриване.
Оскар побесня заради делото за петнайсет милиона и хвърли вината за всичко върху Дейвид. Ако той не бе подал иска срещу „Сисеро Пайп“, Оскар и Бардал изобщо нямаше да се срещнат. Уоли успя да ги помири и крясъците постепенно утихнаха. Той се свърза със застрахователната компания на „Финли и Фиг“ и настоя да им осигурят необходимата финансова защита.
Мисълта за предстоящото споразумение успокои страстите и помогна на всички да се отпуснат. Тримата дори се посмяха на онзи дребен престъпник Бардал, като си представиха как отива, куцукайки, в съда, за да увери заседателите, че той, някакъв смотан пироман, трябва да забогатее, защото не е успял да подпали една адвокатска кантора.
34
Имейлът беше съпроводен от стандартните предупреждения за конфиденциалност и криптиран със специални кодове. Авторът му Джери Алисандрос го бе изпратил на осемдесет адвокати, включително на Уоли Фиг. Текстът гласеше:
С огромно съжаление ви съобщавам, че утрешната среща за подписване на споразумението беше отменена от „Варик Лабс“. Тази сутрин проведох дълъг телефонен разговор с Никълъс Уокър, главния адвокат на „Варик“, по време на който бях информиран, че компанията е решила временно да отложи преговорите. Стратегията им е претърпяла леки промени, особено в светлината на факта, че делото „Клопек“ ще бъде гледано в Чикаго след четири седмици. От „Варик“ смятат, че е по-мъдро да опипат почвата с първото дело, да видят как ще се развият нещата около установяване на вината и да се пробват пред истински съдебни заседатели. Въпреки че решението не е толкова необичайно, аз реагирах доста остро на рязката промяна в плановете на компанията. Изтъкнах пред мистър Уокър, че ръководството на „Варик“ ни е подлъгало, но в момента не може да се направи нищо по въпроса. Тъй като не успяхме да определим по-конкретно условията по споразумението, няма с какво да ги притиснем. Изглежда, че всички очи ще следят случващото се в съдебната зала в Чикаго.
Уоли разпечата имейла — тежеше цял тон, — занесе го в кабинета на Оскар и го остави на бюрото му. После се отпусна в едно кожено кресло и едва не се разплака.
Оскар прочете бавно писмото, а гънките на челото му се задълбочаваха с всяко изречение. Дишаше учестено през устата. Рошел позвъни, за да му прехвърли някакво обаждане, но той не реагира. Двамата с Уоли доловиха тежките й стъпки, докато се приближаваше към кабинета. Тя почука и след като не получи отювор, открехна вратата с думите:
— Мистър Финли, търси ви съдия Уилсън.
Оскар поклати глава и отвърна:
— Не мога сега. Ще му звънна по-късно.
Рошел затвори след себе си. Изминаха минути, после часове. По някое време Дейвид почука на вратата и влезе при двамата съдружници. Погледна ги и се досети, че е настъпил краят на света. Оскар му подаде имейла и той го прочете, после нервно заснова пред етажерката с книги.
— Има и друго — заяви Дейвид накрая.
— Как така? Какво друго? — попита Уоли. Гласът му беше слаб и дрезгав.
— Току-що проверих в интернет как върви подготовката по делото „Клопек“. Видях, че е внесена нова молба. Джери Алисандрос, от името на „Зел и Потър“, иска да се оттегли.
Тялото на Уоли се свлече с поне петнайсет сантиметра. Оскар само успя да измърмори нещо.
Дейвид, който също изглеждаше блед и уплашен, продължи:
— Обадих се на мой познат от „Зел и Потър“, казва се Уорли. Той ми призна под секрет, че поражението е пълно. Експертите — нашите експерти — до един се дистанцират от лекарството и отказват да свидетелстват. Докладът на Макфадън няма да издържи в съда. Във „Варик“ отдавна са знаели за това и нарочно са отлагали споразумението, за да могат да ни изиграят точно преди началото на делото „Клопек“. Според Уорли съдружниците в „Зел и Потър“ са повели същинска война помежду си, но Алисандрос има последната дума. Той няма да дойде в Чикаго, защото не иска да добави толкова тежка загуба към чудесната си кариера. Без експерти делото е обречено. Уорли твърди, че съществува голяма вероятност лекарството да се окаже напълно безобидно.