— Знаех си, че идеята за исковете издиша — отбеляза Оскар.
— О, я стига! — изсъска Уоли.
Дейвид седеше на един дървен стол, възможно най-далече от съдружниците. Оскар бе опрял лакти на бюрото и бе стиснал главата си с ръце, сякаш го измъчваше ужасна мигрена. Уоли бе затворил очи и леко се клатеше. Тъй като и двамата не бяха в състояние да говорят, Дейвид се почувства длъжен да наруши тишината.
— Джери може ли да се оттегли толкова скоро преди процеса? — попита той, макар и да беше наясно, че съдружниците не познават процедурите на федералния съд.
— Съдията ще реши — отвърна Уоли. — Какво ще стане с всичките случаи? — попита той Дейвид. — Адвокатите разполагат с десетки хиляди.
— Уорли смята, че те ще изчакат, за да видят какво ще се случи с „Клопек“. Ако спечелим, „Варик“ сигурно ще възстановят преговорите по споразумението. Ако загубим, всички случаи ще бъдат безполезни.
Мисълта за победа им се струваше абсурдна. Изминаха няколко минути. Цареше мълчание. Единственият звук идваше от тежкото дишане на тримата отчаяни мъже. На Бийч Стрийт се чуваше далечният вой на линейка, но никой от тях не реагира.
Накрая Уоли изправи гръб, или поне се опита, и заяви:
— Трябва да помолим съда за отлагане. Ще се наложи и да протестираме срещу молбата за оттегляне.
Оскар успя да надигне глава. Втренчи се в Уоли така, сякаш искаше да го застреля.
— По-добре се обади на твоето приятелче Джери и разбери какво, по дяволите, става. Не може да избяга точно преди делото. Кажи му, че ще подадем жалба за нарушение на Етичния кодекс. Заплаши го, че ще информираме пресата. „Великият Джери Алисандрос се страхува да дойде в Чикаго“. Направи каквото е необходимо, Уоли, но той трябва да се появи, за да участва в делото. Бог ни е свидетел, че няма да се справим сами.
— Щом лекарството е безобидно, защо изобщо е необходимо да влизаме в съда? — попита Дейвид.
— Не е безобидно — възрази Уоли. — И ние ще намерим експерт, който да го потвърди.
— Не знам защо, но ми е трудно да ти повярвам — намеси се Оскар.
Дейвид стана от мястото си и тръгна към вратата.
— Предлагам да се оттеглим по стаите си, да обмислим на спокойствие ситуацията и да се срещнем тук след час.
— Добра идея — заяви Уоли и мъчително се изправи на крака.
Той отиде в кабинета си, вдигна слушалката и избра номера на Алисандрос. Както очакваше, великият адвокат не можеше да бъде открит. Уоли започна да му изпраща имейли — дълги гневни съобщения, изпълнени с обиди и заплахи.
Дейвид прегледа финансовите блогове и онези, които следяха отблизо актуалните колективни искове. В тях намери потвърждение на слуха, че от „Варик“ са отменили преговорите по споразумението. Стойността на акциите им падаше за трети пореден ден.
До края на следобеда фирмата бе подала молба до съда за отлагане на делото и бе изпратила отговор на искането на Джери да се оттегли. Практически цялата работа бе свършена от Дейвид, тъй като Уоли бе избягал от кантората, а Оскар не се чувстваше добре. Дейвид запозна набързо Рошел с катастрофалното развитие на събитията, а тя изрази опасение, че Уоли отново може да посегне към бутилката. Адвокатът не пиеше почти от година, но Рошел неведнъж бе виждала как той се връща към пагубния си навик.
На следващия ден Надин Карос демонстрира изключителна бързина, като внесе жалба срещу молбата за отлагане на делото. Както можеше да се очаква, тя не възрази срещу решението на „Зел и Потър“ да се оттеглят от случая. Един дълъг процес срещу професионалист като Джери Алисандрос щеше да бъде изключително предизвикателство. Надин беше убедена, че ще се справи безпроблемно с Финли или Фиг, или двамата заедно.
Съдия Сийрайт също изненада всички със светкавичната си реакция, след като още на другия ден отхвърли молбата за отлагане. Делото щеше да започне на 17 октомври според предварителната уговорка. Той вече бе освободил две седмици от календара си, а и нямаше да бъде честно спрямо останалите юристи да променя графика си. Мистър Фиг сам беше подал иска („вдигайки доста голяма врява“) и разполагаше с достатъчно време да се подготви за процеса. Добре дошли в Съда на експедитивността.