Съдия Сийрайт се изказа доста остро по адрес на Джери Алисандрос, но в крайна сметка прие молбата му за оттегляне. Процедурно погледнато, подобни молби никога не се отхвърляха. Съдията отбеляза, че клиентката, Айрис Клопек, ще получи адекватна правна помощ и без присъствието на мистър Алисандрос. Думата „адекватна“ едва ли беше най-подходящата в случая, но съдията реши да не коментира пълната липса на опит във федерални съдилища от страна на господата Фип Финли и Зинк.
На Уоли не му оставаше нищо друго, освен да подаде молба за анулиране на делото „Клопек“ и на останалите седем иска. Богатството се изплъзваше между пръстите му и той се намираше на ръба на нервна криза. Но макар и болезнено, прекратяването на делото не можеше да се сравни с ужасната перспектива да се яви сам в залата на съдия Сийрайт, притиснат от непосилната тежест на хилядите жертви на „Крейокс“, и да поеме случай, от който бягаха дори най-опитните адвокати. Не, за нищо на света не би го направил. Той, подобно на всички, замесени в тази каша, трябваше да се измъкне незабавно от нея. Оскар настояваше клиентите да бъдат уведомени предварително. Дейвид също смяташе, че Уоли трябва да поиска съгласието им. Уоли неохотно се съгласи с двамата, но просто не знаеше как да съобщи на клиентите си, че е принуден да прекрати делата им само дни след като най-тържествено им бе обещал обезщетение от два милиона долара.
Уоли вече подготвяше лъжите си. Възнамеряваше да каже на Айрис, а после и на останалите, че от „Варик“ са успели да изтеглят делата от федералния съд. Но той и колегите му обмислят да задвижат исковете на щатско ниво, което ще продължи по-дълго и така нататък. Уоли се нуждаеше от време. Смяташе да изчака няколко месеца, да протака, да лъже и да хвърли вината за закъснението върху лошите от „Варик Лабс“. Да остави мечтите за големите пари да залинеят. След около година щеше да измисли още лъжи и случаите постепенно щяха да потънат в забрава.
Той написа сам молбата и когато приключи, се втренчи за дълго в екрана на компютъра. Накрая, след като заключи вратата и свали обувките си, Уоли натисна бутона „Изпрати“ и се сбогува завинаги с богатството си.
Нуждаеше се от питие. Искаше да забрави. Сам, по-разорен от всякога, затънал в разрушени мечти и огромни заеми, Уоли най-после загуби самообладание и заплака.
35
— Не бързайте толкова! — отсече мисис Карос.
Нейният незабавен и рязък отговор на молбата за прекратяване на делото, която Уоли смяташе за съвсем рутинна, беше изумителен. Тя започваше с изявлението, че клиентът й настоява процесът да се състои. Впускаше се в големи подробности, като описваше безкрайния поток от лоши публикации, залял „Варик Лабс“ през последната година — повечето започнати и подклаждани от самите адвокати на ищците, — и представяше дебела папка, пълна с изрезки от най-различни вестници из цялата страна. Зад всяка статия стоеше по някой наперен адвокат (като Уоли), който критикуваше остро „Варик“ заради „Крейокс“ и искаше милиони. Според мисис Карос беше изключително нечестно същите тези адвокати да избягат сега, без да поднесат и най-малкото извинение на компанията.
Всъщност клиентът й не търсеше извинение, а справедливост. Държеше на честен процес пред съдебни заседатели. „Варик Лабс“ не бяха започнали конфликта, но определено смятаха да го решат.
Към отговора си тя прилагаше документ, какъвто адвокатите от „Финли и Фиг“ никога не бяха виждали. Неговото заглавие — „Молба за санкции съгласно член 11“ — звучеше застрашително. Съдържанието му беше достатъчно плашещо, за да изпрати Уоли обратно в клиниката за алкохолици, Дейвид — в „Роган Ротбърг“, а Оскар — в преждевременна, неплатена пенсия. Мисис Карос изтъкваше, и то по много убедителен начин, че ако съдът приеме молбата на ищеца за прекратяване на делото, подаването на иска ще изглежда напълно безпредметно. Фактът, че ищецът желаеше да се оттегли сега, доказваше красноречиво, че случаят е бил необоснован от самото начало и изобщо не е трябвало да постъпва в съда. Но искът беше внесен девет месеца по-рано и ответникът, „Варик“, не разполагаше с алтернатива, освен да се защити с всички възможни средства. В този смисъл според предвидените санкции в член 11 от Федералния граждански процесуален кодекс ответникът имаше право да получи обезщетение за разходите по подготовка за процеса.