До момента — и мисис Карос не се притесняваше да спомене, че цифрата продължава да расте — „Варик Лабс“ бяха похарчили около осемнайсет милиона за защита, като поне половината бе отишла за случая „Клопек“. Сумата несъмнено беше огромна, но адвокатката бързаше да добави, че ищецът е поискал сто милиона долара обезщетение. Като се вземеше предвид характерът на колективните искове, които често прерастваха в ожесточени сблъсъци, за „Варик“ беше изключително важно да получат адекватна защита в първия процес. Законът не задължаваше дадена страна по делото да се спре на най-евтините адвокати на пазара. При толкова висок залог „Варик Лабс“ мъдро бяха избрали услугите на фирма с богат опит в съдебната зала.
Мисис Карос даваше множество други примери за дела, в които федерални съдии бяха наказвали безскрупулни адвокати, подали напълно неоснователни искове. Двама от тях дори работеха в свещената зала на почитаемия Хари Л. Сийрайт.
Според член 11 глобите, одобрени от съда, трябваше да бъдат поети поравно от адвокатите и техните клиенти.
„Хей, Айрис, знаеш ли какво? Дължиш половината от девет милиона“ — повтаряше си наум Дейвид, като се надяваше да намери нещо забавно в поредния потискащ ден. Той пръв прочете молбата и щом приключи, усети, че е започнал да се поти. Надин Карос и малката й армия в „Роган Ротбърг“ бяха подготвили документа за по-малко от 48 часа. Дейвид си представяше как младите работохолици са се трудили денонощно, заспивайки от умора на бюрата си.
Когато прочете молбата, Уоли тихо излезе от кантората и не се върна цял ден. Оскар се запозна със съдържанието й, премести се на малкото канапе в кабинета си, свали обувките си и се излегна, като закри с ръка очите си. След няколко минути не само приличаше на умрял; в действителност се молеше краят да настъпи съвсем скоро.
Барт Шоу се бе специализирал в даването под съд на други адвокати заради професионална небрежност. Тази тясна ниша в иначе пренаселения пазар му бе спечелила репутацията на аутсайдер в юридическите среди. Той имаше малко приятели в бранша, но смяташе това за предимство. Беше умен, талантлив и агресивен — идеалният човек за целите на „Варик“, които на пръв поглед изглеждаха леко съмнителни, но в действителност се вместваха добре в съществуващите етични рамки.
След поредица от телефонни разговори с Джуди Бек, колежката на Ник Уокър в правния отдел на „Варик“, Барт Шоу се съгласи с условията за конфиденциална защита. Първоначалната му такса беше 25 хиляди долара, а хонорарът му възлизаше на 600 долара на час. Всички пари, спечелени от потенциалните дела за професионална небрежност, щяха да отидат при Шоу.
Най-напред той позвъни на Айрис Клопек, която само месец преди започване на делото се намираше в състояние на емоционална нестабилност. Клиентката не желаеше да разговаря с друг адвокат, и то непознат, но призна, че дълбоко съжалява за срещата си с досегашния. Когато Айрис внезапно затвори, Шоу изчака около час и и се обади отново. След като чу едно предпазливо „ало“ от отсрещната страна, Шоу попита:
— Знаете ли, че вашият адвокат се опитва да прекрати делото ви?
Айрис не реагира веднага и той продължи:
— Мисис Клопек, казвам се Барт Шоу. Като юрист, представлявам хора, които са били измамени от собствените си адвокати. В нашите среди това се нарича правна небрежност. Занимавам се изцяло с този вид случаи. Адвокатът ви Уоли Фиг се опитва да се измъкне от делото. Мисля, че можете да го дадете под съд. Той е застрахован, а вие имате право на част от парите.
— Чувала съм подобно нещо и преди — прошепна Айрис.
Шоу бе повел играта и не спря да говори в продължение на десет минути. Разказа й за молбата за прекратяване на делото, както и за опитите на Уоли да се отърве от останалите седем случая. Когато най-после взе думата, Айрис каза:
— Но той ми обеща един милион долара.
— Обещал ви е?
— О, да.
— Не е много етично от негова страна, но се съмнявам, че мистър Фиг се тревожи за подобни неща.
— Всъщност е доста несериозен.
— Как по-точно ви обеща един милион долара?
— Седяхме тук, на кухненската маса. Тогава се видяхме за пръв път. После ми даде документ.