— Моля? Имате документ?
— Получих писмо от Фиг преди седмица. В него той твърди, че адвокатите ще се споразумеят за два милиона, което далеч надхвърля първоначалната сума. Писмото е при мен. Между другото какво стана със споразумението? И как ви беше името?
Шоу я държа на телефона около час и двамата бяха твърде уморени, когато приключиха. Мили Марино беше следващата в списъка. Тъй като не вземаше лекарства, тя схвана думите му много по-бързо от бедната Айрис. Не знаеше нищо за провала на споразумението и прекратяването на делото, нито пък беше говорила с Уоли напоследък. Както бе направил с Айрис, Шоу убеди и нея да не се свързва с Уоли. Той самият щеше да му се обади в подходящия момент. Мили се чувстваше доста объркана от разговора и развоя на събитията. Тя обясни на Шоу, че се нуждае от време, за да събере мислите си.
Адам Гранд не се нуждаеше от такова време. Той веднага започна да сипе ругатни по адрес на Уоли. Нима гадното влечуго се осмеляваше да прекрати делото му, без дори да го уведоми? Последно бе чул, че предстои споразумение за два милиона долара. По дяволите, Гранд беше готов да се бори с Фиг.
— Колко е застраховката му за професионална небрежност? — попита той.
— Стандартната полица е за пет милиона, но съществуват хиляди варианти — обясни Шоу. — Ще научим съвсем скоро.
Петото съвещание на фирмата се състоя по тъмно в четвъртък вечер. Рошел реши да го пропусне. Не можеше да понесе още лоши новини, а и нямаше с какво да допринесе за измъкването от трудната ситуация.
Писмото от Барт Шоу бе пристигнало този следобед и се намираше в средата на масата. След като обясняваше, че се е „консултирал с шестима от техните клиенти по случая «Крейокс», включително с мисис Айрис Клопек“, адвокатът изтъкваше, че никой от тях не го е ангажирал. Поне за момента. Засега те изчакваха да видят какво ще се случи с делата им. Шоу обаче беше изключително загрижен от факта, че „Финли и Фиг“ се опитват да се отърват от случаите, без да уведомят клиентите си. Подобно поведение попадаше в остър конфликт с всички професионални принципи. Със сух, но разбираем език адвокатът поучаваше фирмата по няколко теми: 1) етичния им дълг да защитават ревностно интересите на клиентите си; 2) ангажимента им да ги информират за развитието на случаите; 3) неморалното плащане на комисиони на клиентите; 4) даването на гаранции за положителен изход на делото с цел убеждаване на клиента да подпише договор с фирмата и т.н. Той им отправяше строго предупреждение, че по-нататъшни нарушения ще доведат до подаването на неприятен съдебен иск.
Оскар и Уоли, които неведнъж се бяха изправяли пред обвинения в неетично поведение, не се притесняваха толкова от твърденията му, колкото от общото послание на писмото — фирмата щеше да бъде съдена за професионална небрежност, ако делата бъдеха прекратени. Дейвид се тревожеше от всяка дума на Шоу.
Тримата седяха около масата, крайно отчаяни и сломени. Нямаше викове или ругатни. Дейвид знаеше, че двамата съдружници вече са се карали в негово отсъствие.
Нямаше и изход от ситуацията. В случай че съдът анулираше делото „Клопек“, мисис Карос щеше да ги унищожи с молбата си за санкции, а старият Сийрайт би я подкрепил на всяка цена. Фирмата рискуваше да понесе глоби в размер на милиони долари. Освен това хищната акула Шоу заплашваше да подаде иск за професионална небрежност и да ги затлачи в калта за следващите две години.
Ако оттеглеха молбата за прекратяване на делото, щяха да влязат в съда само след двайсет и пет дни.
Уоли рисуваше отнесено в бележника си, сякаш беше под влиянието на силни медикаменти, а Оскар водеше разговора.
— Значи или ще се отървем от тези искове и ще претърпим финансов крах, или ще се изправим пред федералния съд след три седмици по случай, който никой нормален адвокат не би се осмелил да поеме. Липсва установена вина, както и експерти, и факти, а клиентката ни е откачена през половината част от времето и надрусана през останалата. Съпругът й е тежал близо сто и петдесет килограма и на практика е умрял от плюскане. Освен това ни предстои битка с мощна армия от високоплатени и доста талантливи адвокати, които разполагат с неограничен бюджет и специалисти от най-престижните болници в страната. Съдията определено фаворизира противника и не ни харесва, защото ни смята за неопитни и некомпетентни. Има ли друго? Какво пропуснах, Дейвид?
— Нямаме пари за съдебни разноски — заяви Дейвид, за да допълни списъка.