Дейвид реши да му помогне.
— Мога да се обзаложа, че онзи тип Шоу ще присъства в залата и ще ни наблюдава.
— Така е — потвърди Уоли. — И ако поне не се опитаме да спечелим делото, Сийрайт може да обяви иска за необоснован и да ни наложи глоби. Колкото и странно да звучи, ако похарчим малко пари сега, ще си спестим доста разходи в бъдеще.
Оскар въздъхна и сключи ръце зад главата си.
— Това е лудост. Пълна лудост.
Уоли и Дейвид се съгласиха.
Уоли оттегли молбата си за прекратяване на делото и изпрати копие на Барт Шоу. На свой ред Надин Карос се отказа от отговора си и молбата за санкции съгласно член 11. Когато съдия Сийрайт подписа двата документа, адвокатите от бутиковата фирма „Финли и Фиг“ си отдъхнаха. За момента тримата бяха избегнали разстрела.
След като прегледа финансите на фирмата, банката не се съгласи да отпусне кредита, въпреки че сградата не беше ипотекирана. Без да казва на Хелън, Дейвид гарантира лично заема. Същото направиха и двамата съдружници. Те взеха сумата от двеста хиляди долара и веднага се заловиха за работа, което се оказа трудно поради факта, че никой от тях не беше наясно какво точно се очаква от него.
Съдия Сийрайт и помощниците му следяха отблизо подготовката по делото и тревогата им растеше. В понеделник, 3 октомври, всички адвокати се събраха на неформална среща в кабинета на съдията. Негова чест започна разговора с недвусмисленото изявление, че делото е насрочено за след две седмици и че нищо не е в състояние да промени датата. И двете страни изразиха своята готовност за участие.
— Намерихте ли експерти? — попита той Уоли.
— Да, сър.
— И кога смятате да споделите тази информация със съда и другите адвокати? Трябваше да го направите още преди месеци.
— Да, ваша чест, но графикът ни беше нарушен от няколко неочаквани събития — заяви Уоли като истински професионалист.
— Кой е кардиологът ви? — попита Надин Карос от срещуположната страна на масата.
— Доктор Игор Борзов — отвърна самоуверено Уоли, все едно Борзов беше най-известният сърдечен експерт в света.
Надин не трепна, нито се усмихна.
— Кога ще може да се яви тук, за да даде предварителни показания? — поинтересува се съдията.
— Когато пожелаете — каза Уоли.
Истината беше, че Борзов още не бе решил дали да участва в тази касапница, дори срещу 75000 долара.
— Не държим да изслушваме доктор Борзов — заяви пренебрежително мисис Карос.
С други думи ние знаем, че той е глупак, и изобщо не ни пука какво ще каже по време на предварителното изслушване. И бездруго ще го размажем пред заседателите. Адвокатката взе решението на момента, без да се съветва с колегите си или да моли за 24-часово отлагане. Хладнокръвието й беше смразяващо.
— Разполагате ли с фармаколог? — попита тя.
— Да — излъга Уоли. — Доктор Хърбърт Тредгил.
Уоли наистина бе говорил с него, но двамата не бяха стигнали до споразумение. Дейвид бе взел телефона му от своя приятел Уорли в „Зел и Потър“. Той бе описал Тредгил като „откачалка, съгласна на всичко срещу някой и друг долар“. Нещата обаче бяха по-сложни. Тредгил искаше петдесет хиляди долара компенсация за унижението, което несъмнено щеше да понесе в съда.
— И неговите показания не ни интересуват — обяви адвокатката, като махна леко с ръка.
Жестът й беше по-красноречив от хиляди думи. Тредгил също щеше да се превърне в храна за зверовете.
Когато срещата приключи, Дейвид настоя Оскар и Уоли да го придружат до съдебната зала на четиринайсетия етаж на „Евърег Дърксен“. Според информацията в интернет там предстоеше началото на важен процес. Съдът трябваше да разгледа граждански иск за смъртта на седемнайсетгодишно момче, убито на място от камион, който бе минал на червен светофар. Превозното средство беше собственост на компания, чието седалище се намираше извън щата, и затова делото попадаше под юрисдикцията на федералния съд.
Тъй като никой от адвокатите във „Финли и Фиг“ не се бе явявал пред федерална инстанция, Дейвид смяташе, че е хубаво поне да видят как протича едно такова дело.
36
Пет дни преди делото да започне, съдия Сийрайт свика адвокатите на последна предварителна среща в своята зала. Благодарение на усилията на Дейвид тримата смешници изглеждаха учудващо спретнати и представителни. По негово настояване те се явиха с тъмни костюми, бели ризи, вратовръзки, които не се набиваха на очи, и черни обувки. За Оскар това не представляваше сериозен проблем, тъй като той винаги се носеше като адвокат, макар и от улицата. Дейвид също приемаше подобно облекло за съвсем нормално, защото притежаваше цял гардероб със скъпи костюми от дните си в „Роган Ротбърг“. За Уоли обаче въпросното изискване се оказа същинско предизвикателство. Дейвид бе открил един магазин за костюми на по-приемливи цени и дори бе придружил до там Уоли, за да му помогне в избора. Уоли мърмореше и се оплакваше през цялото време и едва не избяга, когато научи, че общата сума възлиза на хиляда и четиристотин долара. В крайна сметка той реши да използва кредитната си карта и двамата с Дейвид затаиха дъх, докато продавачът изчакваше транзакцията да се осъществи. Плащането мина успешно и те излязоха от магазина с костюма, няколко ризи и вратовръзки и чифт черни официални обувки.