В другата част на съдебната зала седеше Надин Карос. Беше облечена в „Прада“ и заобиколена от шестте си бойни кучета, изтупани в костюми на „Дзеня“ и „Армани“. Всички изглеждаха като слезли от кориците на модни списания.
Както обикновено, Хари Сийрайт още не бе публикувал списъка с потенциалните съдебни заседатели. Неговите колеги обявяваха имената две седмици преди започването на даден процес, което неизбежно водеше до началото на ожесточени проучвания от високоплатени консултанти, наети от двете страни. Колкото по-голям беше случаят, толкова повече пари се отделяха за анализ на евентуалните заседатели. Съдия Сийрайт ненавиждаше тези задкулисни игри. Преди години по време на едно от делата му се бяха появили слухове за неправомерно отношение от страна на консултантите. Потенциалните заседатели се бяха оплакали, че ги наблюдават, следят и снимат. Някои дори били заговаряни от любезни непознати, разполагащи с твърде подробна информация за личния им живот.
През следващите пет дни адвокатската фирма „Роган Ротбърг“ щеше да похарчи петстотин хиляди долара, за да се разрови в миналото на заседателите. След започване на процеса трима високоплатени консултанти щяха да заемат места в съдебната зала и да наблюдават реакциите им по време на свидетелските показания. Консултантката на „Финли и Фиг“ струваше двайсет и пет хиляди долара и беше наета от кантората след поредния скандал между съдружниците. Тя и колегите й трябваше да направят необходимите проучвания, за да изготвят профил на идеалния съдебен заседател, като същевременно щяха да контролират процеса на селекция. Жената се казваше Консуело и скоро разбра, че досега не е работила с толкова неопитни адвокати.
Съдия Сийрайт обяви началото на срещата и помощникът му подаде по едно копие от списъка на Оскар и на Надин Карос. В него се изброяваха шейсет имена, проучени предварително от сътрудниците на съдията. Те бяха елиминирали всички заседатели, които: 1) вземат или някога са вземали „Крейокс“ или друг медикамент за понижаване на холестерола; 2) имат роднини, приятели или близки, ползвали „Крейокс“; 3) в миналото са били представлявани от адвокат, свързан дори косвено със случая; 4) са участвали в дело, отнасящо се до някое дефектно лекарство или продукт; 5) са чели статии за „Крейокс“ и произлезлите от него съдебни искове. Анкетният лист, дълъг цели четири страници, съдържаше и други въпроси, които можеха да дисквалифицират даден заседател.
След поредица от неприятни и често изострени дискусии бе взето решение Оскар да поеме ролята на водещ адвокат за „Финли и Фиг“ и така да свърши основната работа в залата. Уоли щеше да наблюдава случващото се, да предлага съвети, да си води записки и да изпълнява всички останали задължения на втория адвокат, макар и никой от тримата да не беше сигурен какво точно включват те. Дейвид отговаряше за проучванията — доста трудна задача, като се вземеше предвид, че адвокатите за пръв път влизаха във федерален съд и трябваше тепърва да се запознаят с процедурите. По време на изтощителните стратегически срещи в кантората Дейвид бе научил, че за последно Оскар се е изправял пред съдебни заседатели преди осем години. Тогава той се бе явил в щатския съд по относително лесно дело за катастрофа, предизвикана при минаване на червен светофар, и бе загубил. Уоли имаше още по-скромен опит — един процес за причинена телесна повреда след падане в магазин на „Уолмарт“, в който заседателите се бяха оттеглили за петнайсет минути, преди да обявят решението си в полза на търговската верига, и една почти забравена катастрофа в „Уилмет“, също завършила с провал.